По-широко поле за борбата

В деня на екзекуцията Максимилиен Робеспиер бил със счупена челюст. Тя била придържана от превръзка. Точно преди да положи главата му под ножа на гилотината, палачът изтръгнал превръзката. Робеспиер изревал от болка, потоци кръв бликнали от раната му, счупените му зъби се разпилели по пода. Палачът развял превръзката като трофей, за да я покаже на събралото се край ешафода множество. Хората се смеели и сипели хапливи подмятания.

Тук обикновено хронистите добавят: «Това беше знак, че революцията е свършила». Абсолютно вярно.

В мига, когато палачът е размахвал кървавата превръзка пред озверялата тълпа, ми се ще да мисля, че в главата на Робеспиер е имало не само болка. Не само усещане за провал. Надежда? Или може би чувството, че е направил, каквото е трябвало. Максимилиен Робеспиер, обичам те.“