В стъклената къща

— В доброто старо време… — повтори леля ми като ехо на неговите думи. — Така прозвуча, сякаш си присъствал на Сътворението на света.

— Ти просто ми завиждаш, че съм се родил тук.

— Ти си този, който завижда. Като те слуша човек как говориш италиански, ще си каже, че измъкваш думите си с ченгел от устата.

— Тогава да попитаме Виктор. Къде е по-добре? Тук или в Италия?

Но аз не знаех какво да му отговоря.

Започна танцът на младоженците. Засипвани с дъжд от конфети и дребни монети, Джелсомина и нейният съпруг бавно си проправяха път сред навалицата, докато най-после се добраха до средата на дансинга.

— Тази малка глупачка — кисело промърмори леля Тереза. — Нищо чудно да се окаже, че той се е оженил за нея само за да остане в Канада.

— Не зная. На мен поне ми изглеждат хубава двойка — рече Коли.

Когато танцът на младоженците най-после приключи, аз си помислих, че те ще се присъединят към другите двойки на дансинга, обаче леля Тереза и Коли останаха да разговарят край масата. Той спомена, че леля ми трябвало да се върне в училище и да се заеме сериозно с изучаването на английския, щом се готви да става учителка. Обаче леля Тереза му възрази, че вече била много стара.

— Много стара! — удиви се Коли. — Кой сега се оказва роден при Сътворението на света? Моят дядо се върна да си довърши училището, когато навърши четиридесетте.

— Хайде бе, майтапиш се! — подкачи го леля Тереза.

— Можеш да питаш, когото искаш.

Когато леля ми го притисна по-яко, накрая той си призна, че дядо му всъщност бил арестуван по време на войната, когато полицията открила в дома му някаква стара фотография, донесена от Италия, на която синовете му били с униформи на balilla11.

Те си помислили, че той бил фашист, защото не знаели, че тогава у нас, в Италия, всяко хлапе е било задължено да навлича тази униформа. И затова го тикнали в затвора за една година. Винаги след това ни повтаряше, че това било времето, през което правителството го изпратило в колеж.

Но той ни разказа тази история тъй небрежно, сякаш бе някакъв виц. Явно бе, че вече се чувства безвъзвратно разделен с миналото, пък и говореше за Канада толкова различно от всичките останали италиански емигранти, че от неговите разкази винаги оставахме дълбоко впечатлени.

Една неделя — помня, че беше скоро след сватбата на Джелсомина — Коли пак се появи в предния ни двор, в своя дълъг син шевролет, модел „Бискейн“. Случи се топъл пролетен ден. Чичо Алфредо и още неколцина мъже от нашите бяха излезли на страничната морава, за да поиграят на bocce.12 Коли приседна до тях край масата, за да изпие една бира. И тогава им разказа вица за един италианец, който току-що бил слязъл от борда на презокеанския кораб: