Зоологическа градина в моя багаж
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зоологическа градина в моя багаж». Краткое содержание книги:
— Казаха ми, приятелю — започнах аз, като се опитах да отклоня разговора от плюсовете и минусите на съпружеския живот, — казаха ми, че заминаваш утре за Н’доп. Вярно ли е?
— Вярно е — отвърна фонът. — Отивам за два дни на заседание на съда. Ще се върна вдругиден сутринта.
— Тогава — и аз вдигнах чаша — желая ти успешно пътуване, приятелю.
На следващата утрин, облечен във великолепна роба в жълто и черно и с изящна, цялата обшита с бродерии шапчица на главата, с дълги спускащи се отстрани наушници, фонът зае мястото си до шофьора на своя нов ландровър. На задната седалка поставиха всичко необходимо за пътуването му: три бутилки шотландско уиски, любимата му жена и трима члена на съвета. Той махаше енергично с ръка, докато колата зави зад ъгъла и се изгуби от погледа ни.
Същата вечер, като изпълних и последните си задължения за деня, реших да изляза на предната веранда да подишам свеж въздух. Забелязах, че долу на големия двор се събира група от децата на фона. Заинтригуван, започнах да ги наблюдавам. Те направиха огромен кръг в средата на двора и след много разговори и спорове започнаха да пеят някаква песен и да пляскат ритмично с ръце. Акомпанираше им едно седемгодишно момченце, което биеше барабана, застанало в средата на кръга. Децата запяха една от най-красивите и чаровни песни на Бафут. Почувствах, че те не се бяха събрали просто така. Явно, че имаше някаква определена цел, но какво можеха да празнуват (освен ако не бе заминаването на техния баща), не ми беше никак ясно. Наблюдавах ги дълго време, докато нашият прислужник Джон изникна изневиделица до мен.
— Вечерята е готова, са — обяви той.
— Благодаря, Джон. Защо тези деца пеят в двора на фона?
Джон се усмихна стеснително.
— Защото фонът замина за Н’доп, са.
— Това зная, но защо пеят?
— Когато фонът не е в къщи, са, тези деца трябва да пеят всяка вечер в двора на фона. Така се запазва задушевността в неговия дом.
Каква прекрасна мисъл! Надникнах надолу към наредените в кръг деца, запели с желание сред мрака на огромния двор, за да запазят задушевността в дома на своя баща.
— А защо не танцуват? — запитах аз.
— Защото няма с какво да си светят, са.
— Занеси им петромаксовата лампа от спалнята. Кажи им, че я пращам, за да им помогна да запазят задушевността в дома на техния баща.
— Да, са — отвърна Джон.
Той изтича да вземе лампата и след малко видях как тя хвърляше вече златиста светлина сред кръга от деца. Когато Джон им предаваше моето поръчение, децата млъкнаха, после екнаха възторжени викове и радостни възгласи.
— Благодарим, маса, благодарим!
Седнахме да вечеряме, а децата отвън пееха като чучулиги. Те припляскваха с ръце и се въртяха в кръг около меко съскащата лампа, а дългите им, изтеглени сенки се простираха до средата на двора.
Ръчна поща
Драги приятелю,
Не би ли дошъл тази вечер в осем часа на чашка?