Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Поради съвсем прости сметки — отговори Кристофър. — Поддържането на екип може да бъде сложно начинание. И неизменно има кадрови проблеми. Когато работата е бавна, момчетата стават недоволни. А когато има голяма печалба, момчетата искат голям дял.
— Така че той използва външни изпълнители с директно заплащане на таксата за услугата, за да избегне необходимостта да дели печалбата.
— При днешната глобална конкурентна бизнес среда всички го правят.
— Не и дон Орсати.
— Донът е различен. Ние сме семейство, клан. Но ти си прав за едно нещо — добави Келър. — Марсел Лакроа е късметлия, че Пол не го е убил. Ако той бе дръзнал да поиска повече пари от дон Орсати след приключване на работата, щеше да свърши в циментов ковчег на дъното на Средиземно море.
— Точно където се намира сега.
— Без цимент, разбира се.
Габриел го изгледа неодобрително, но не каза нищо.
— Ти си този, който изтръгна пиърсинга от ухото му.
— Разкъсаното ухо е временен проблем. Куршумът в челото е завинаги.
— А какво щяхме да правим с него?
— Можехме да го закараме до Корсика и да го оставим при дона.
— Повярвай ми, Габриел, той нямаше да оцелее дълго. Орсати не обича проблемите.
— А както Сталин е обичал да казва: „Смъртта решава всички проблеми“.
— „Няма човек, няма проблем“ — довърши цитата Келър.
— Ами ако Лакроа ни е излъгал?
— Той нямаше причина да лъже.
— Защо?
— Защото знаеше, че никога няма да напусне жив яхтата. — Кристофър понижи глас и добави: — Той просто се надяваше, че ще го убием безболезнено, вместо да го оставим да се удави.
— Това друга твоя теория ли е?
— Правилата на Марсилия — отвърна Кристофър. — Когато тук нещата започват с насилие, винаги завършват с насилие.
— А какво ще стане, ако Рене Бросар не седи в „Ла Прованс“ в пет и десет с метално куфарче в краката? Тогава какво ще правим?
— Той ще бъде там.
На Габриел му се искаше да може да сподели увереността на Келър, но опитът не му го позволяваше. Той погледна часовника си и изчисли времето, което им оставаше да я намерят.
— Ако Бросар се появи — каза Алон, — ще е по-добре да не го убиваме, преди да ни отведе до къщата, където крият Маделин.
— А след това?
„Смъртта решава всички проблеми — помисли си Алон. — Няма човек, няма проблем.“
14.
Екс ан Прованс, Франция
Древният град Екс ан Прованс, основан от римляните, завладян от вестготите и разкрасен архитектурно от различни крале, нямаше нищо общо със своята дръзка южна съседка Марсилия. В Марсилия имаше наркотици, престъпност и един арабски квартал, където почти не се говореше френски; Екс притежаваше музеи, магазини и един от най-добрите университети в страната. Жителите на Екс бяха склонни да гледат отвисоко на Марсилия. Те ходеха там рядко, главно за да ползват летището, след това я напускаха колкото се може по-бързо, надявайки се, че все още притежават своите ценности.
Основната пътна артерия на Екс ан Прованс беше „Кур Мирабо“ — дълъг и широк булевард, от двете страни на който се редуваха кафенета и хвърляха сянка две редици шумнати чинари. Северно от него имаше плетеница от тесни улички и малки площади, известна като Стария квартал. Това беше най-вече пешеходен квартал, в който почти всички улици, освен най-големите, бяха затворени за движение на моторни превозни средства. Габриел направи серия маневри, проверени от Службата във времето, за да види дали не е следен. Като се увери, че е сам, той се запъти към едно оживено площадче по протежение на улица „Еспариа“. В центъра на площада се издигаше древна колона, увенчана с римски капител, а в югоизточния му ъгъл, частично закрито от едно голямо дърво, бе кафенето „Ла Прованс“. Имаше няколко маси на площадчето и още няколко по протежение на улица „Еспариа“, където седяха двама старци, взиращи се в пространството, с бутилка пастис17 между тях. Габриел си помисли, че това е място повече за местните жители, отколкото за туристи. Място, където човек като Рене Бросар щеше да се чувства удобно.
Като влезе, Алон отиде до щанда за цигари и поиска пакет „Голоаз“ и вестник „Нис Матен“, и докато чакаше рестото си, огледа интериора, за да се увери, че има само един вход и изход. След това излезе навън да си избере наблюдателен пункт, който да му позволи да вижда масите, разположени от двете страни на ресторанта. Докато претегляше възможностите, двама японски тийнейджъри се приближиха и на ужасен френски го попитаха дали ще ги снима. Габриел се престори, че не разбира. После се обърна и тръгна по улица „Еспариа“ под празните погледи на двамата провансалски старци към площад „Генерал дьо Гол“.
17
Мастика (фр.). — Б.пр.