Казанова

Сутринта, насърчен от неестествено реалистичен сън, в който Анриета се заклева да бъде негова, Казанова отива при унгареца и му обяснява, че е влюбен в нея. Офицерът веднага му я преотстъпва. Джакомо се хвърля в краката й и заявява, че няма да я остави сама и без средства за препитание в непознат град. Докато целува ръцете й, унгарецът влиза, поздравява двамата и предлага да пътува сам до Парма. И без това няма да е удобно, ако през нощта останат заедно в някоя гостоприемница. Кой с кого ще спи? Анриета се съгласява.

Казанова и Анриета наемат стаи в една гостоприемница в Парма, собственост на французин, като се представят за „синьор Фарузи“ и „Ана д’Арси, французойка“. Постепенно Джакомо научава повече неща за нея. Тя е напуснала дома си, след като е била малтретирана от съпруга и свекъра си. Но по-голямата част от миналото й остава загадъчно — факт, който я прави още по-привлекателна. Както обикновено в любовта, Казанова е щедър въпреки ограничените си средства. Той наема шивачки и поръчва на Анриета долни ризи, рокли, шапки, бонета, обувки и всякакви други дрехи. Купува й и ръкавици, ветрило, обеци и бижута и с удоволствие я превръща от разрошено момче в красива жена. След всичко това двамата си лягат за пръв път и през следващите три месеца Казанова е щастлив, както винаги, когато е влюбен и има обичана любовница.

„Онези, които вярват, че една жена не е достатъчна, за да направи един мъж щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, не са притежавали никога една Анриета. Щастието, което ме изпълваше, беше много по-съвършено, когато разговарях с нея, отколкото когато я държах в прегръдките си… Една красота без ум предлага на любовта само материалната наслада от нейните прелести; напротив, една грозна, но духовита, пленява с прелестите на ума си, и най-накрая не остава на мъжа нищо повече да желае. Следователно, как трябваше да се чувствам аз, който притежавах една Анриета, която беше красива, интелигентна и културна? Щастлив, толкова щастлив, че не можех да измеря щастието си!“69