Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
На другата сутрин се събудих със зверско главоболие и вкус на застояла медовина в устата. Немощно пробвах да наплискам очите си с кладенчова вода от ведрото. Позата ми припомни нещо, което ме бе озадачило, докато се навеждах за клеймото и изтърваната от стареца монета. Първо не можах да си спомня какво. После се сетих: докато пусках монетата в дланта на работника, върху нея падна лъч от фенера. Чисто новата монета беше сребърно пени, но на лицето ѝ не бе познатият профил на Кнут.
Или бях твърде пиян да го позная? Мистерията ме мъчи цяла сутрин, докато не се сетих, че мога да проверя. Използваните през нощта клейма се държаха в работилницата на гравьора. Малко преди обяд напомних на Бритмаер, че кристалната огърлица вече трябва да е готова и попитах дали мога да я видя.
Турулф отключи хранилището и си тръгна по работата, оставяйки ме сам. Няколко секунди ми бяха достатъчни да открия клеймата на двамата нощни работници — на скришно място под тезгяха, увити в кожа. Открих и буца стар восък, останал при изработката на клипсите за бижутата. Откъснах две парченца и ги притиснах към лицата и опаките страни на клеймата, след което върнах инструментите на мястото им. Когато Турулф се върна, ме завари да се любувам на планинските кристали в новия им обков.
Толкова нетърпелив бях да огледам восъчните отпечатъци, че едва изчаках да измина стотина крачки към дюкяна и ги изтърсих от ръкава си. Чиста работа — дори най-простият търговец би разпознал изображенията, имаше ги по половината пазари в страната, а хиляди лежаха в хранилищата на монетарницата — кралят на клеймото бе Етълред Бавния, мъртъв от вече четири години. На обратната страна на единия бе печат на монетен майстор от Ферби, на другия — от Уинчестър. Бях заинтригуван. За какво му е на Бритмаер тайно да прави стари монети, които вече нямат стойност и бездруго ще бъдат претопени, при това на загуба?
Не виждах логика. В кръчмата на другата вечер между другото попитах Турулф дали е чувал за някой си Гунер, монетен майстор от Дерби. Той каза, че името му е познато, но мъжът отдавна не е сред живите.
Извиних се на Турулф, че още съм махмурлия от гемота и пих малко. Всъщност исках да изглеждам възможно най-добре на следващата сутрин, когато бях уредил с иконома на Елфгифу да се явя с бижута, които тя да огледа.
Елфгифу беше нетърпелива. Очите ѝ заискриха, когато — най-после — успя да отпрати всички слуги под претекст, че ще пробва бижутата сама. Секунди по-късно вече бяхме в спалнята ѝ, където първи път ми бе показала какво е любов.
— Дай да те огледам! — С блеснали очи ме накара да отстъпя назад, за да се полюбува на новата ми туника. — Жълто, кафяво и черно, цветовете ти подхождат. Направо да те изяде човек. Ела тук. — След което дойде при мен и ме прегърна.
Усетих меките ѝ гърди и се изгубих в прилива нега. Когато устните ни се сляха, разбрах, че не само аз съм изпитвал копнеж. Предаде път любовта ни в тази стая бе нежна и въздържана, Елфгифу доминираше над моята неопитност. Сега заедно се впуснахме в страстта си и алчни един за друг, се строполихме на леглото. След броени секунди бяхме голи и се любехме с отчаяна настойчивост, докато първата вълна на страстта отшумя. Едва тогава Елфгифу се откопчи от прегръдките ми и както винаги, прокара пръст по профила ми.
— Какво искаше да ми покажеш? — попита кокетно.
Изтърколих се от леглото, взех кесията с бижута и я изсипах на чаршафа. Както и очаквах, тя веднага се хвърли на кристалната огърлица.
— Красива е! — възкликна. — Помогни ми да си я сложа — обърна се, за да закопчея огърлицата на тила ѝ. После отново извърна лице към мен, с искрящи като кристалите очи. Не можех да си представя по-добро място за крадените скъпоценни камъни от сластната извивка на гърдите ѝ. Какво ли биха казали ирландските монаси, си помислих.