Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Един - отвърна Райм.

— Какво? Само един? Няма ли да проведете по-мащабно преследване?

— Не - отвърна Бел, който явно се притесни, че Давет държи такъв тон на инвалида.

— Добре, колко души са?

— Четирима полицаи - отвърна шерифът.

Давет изсумтя:

— Това е глупаво. - Махна към картата: - Трябва да обхо­дите стотици квадратни километри. Този Гарет Ханлън... На­секомото. Районът на север от Пако му е като роден дом. Винаги може да избяга.

Шерифът се изкашля:

— Детектив Райм смята, че не е хубаво да са много хора.

— В такава ситуация хората никога не са много. Трябва да се мобилизират петдесетина мъже, да им се раздадат пуш­ки и да претърсят всяко проклето храстче, докато не го отк­рият.

Райм забеляза, че Бен слуша възраженията на Давет с въз­мущение. Зоологът явно смяташе, че с инвалиди не трябва да се спори.

— Голямата хайка само ще подплаши Гарет и ще увеличи опасността за живота на жертвите - обясни спокойно криминологът.

— Не - възрази енергично Давет, - като се уплаши, ще ги пусне. Във фабриката в момента са на смяна около четирийсет и пет души. Десет да са жени. Тях няма да замесваме. Но мъжете... Веднага мога да ги мобилизирам. Ще намерим пуш­ки и ще започнем претърсване около Стоун Крийк.

Райм си представи как петдесетима пишман преследвачи тъпчат из горите и блатата. Поклати глава:

— Не, имаме нужда от малък отряд. Хирургическа опера­ция. Само така ще го намерим.

— Мисля, че грешите - заяви разпалено Давет.

— Хенри - обади се Бел, - господин Райм ръководи опе­рацията и ние се радваме, че прие да ни помогне.

Думите на шерифа бяха предназначени по-скоро за Райм - като извинение за държанието на Давет.

Присъствието на индустриалеца обаче бе много приятно за инвалида. Той не вярваше в поличби, но смяташе, че този човек ще му донесе късмет: операцията щеше да ми­не благополучно и положението му щеше да се подобри. Смяташе така, защото бизнесменът единствен досега го бе погледнал в очите и му бе казал, че греши. Здравословното състояние на Райм не правеше никакво впечатление на Давет, интересуваха го само действията, решенията и мнението на криминолога. Индустриалецът дори не забе­лязваше парализираното му тяло. Чудотворните ръце на доктор Уивър щяха да накарат всички да се отнасят с него по този начин.

Разбира се, Райм беше доволен и от помощта, която му бе оказал Давет за стесняване кръга на търсенето. Беше му бла­годарен и за прямотата. Даде си сметка, че е имал нужда от потвърждение на правилността на решението си. Не бе приз­навал пред никого, но досега не беше уверен, че трябва да се подложи на операцията. Сега, благодарение на Давет, увере­ността му се завърна.

— Разбирам подбудите ви - каза криминологът, - но мис­ля, че моят подход е по-правилен.

Позицията на Райм явно не засягаше особено бизнесме­на. Той се обърна към Бел:

— Е, изборът е ваш. Аз бих постъпил другояче, но всеки си има мнение... Ще се моля за тези момичета. - После се обърна към Райм: - За вас също.