Дейвид Копърфийлд
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дейвид Копърфийлд». Краткое содержание книги:
«За Англия, за домашното огнище и за красотата». Оставам с уважение ваш и т.н.
Уилкинс Микобър.“
Много развълнуван, но и крайно доволен, мистър Микобър сгъна писмото си и го връчи с поклон на леля като нещо, което тя можеше да си запази за спомен.
Както бях забелязал и при първото си посещение тук преди много години, в стаята се намираше една желязна каса. Ключът й беше на вратичката. Някакво подозрение мина бързо през ума на Юрая и като хвърли поглед към мистър Микобър, той отиде до нея и шумно я разтвори. Касата беше празна.
— Къде са книгите? — извика той с лице, обладано от ярост и уплаха. — Някой крадец е измъкнал книгите!
Мистър Микобър се тупна с линията.
— Аз сторих това, когато взех ключа от вас както обикновено — само че малко по-рано, — и я отключих тази сутрин.
— Не се безпокойте — обади се Тредълс. — Книгите са у мен. Ще се грижа за тях по силата на пълномощното, за което ви споменах.
— Значи прибирате крадени вещи, така ли? — извика Юрая.
— При наличността на подобни обстоятелства — да — отвърна Тредълс.
Какво беше удивлението ми, когато съзрях леля, досега безмълвна и внимателно заслушана, да се втурва към Юрая Хийп и да го сграбчва за яката с двете си ръце!
— Вие знаете какво аз искам, нали? — извика леля.
— Усмирителна риза — отвърна й той.
— Не. Моето имущество! Агнеса, скъпа моя, докато смятах, че парите ми са пропилени от баща ти, аз не казах никому — дори на Трот, че тук именно ги бях вложила. Но сега знам, че този негодник е отговорен за тях и ще си ги взема обратно! Трот, ела и ги измъкни от него!
Не съм сигурен дали тогава леля предполагаше, че Юрая държи парите й в кърпата си около врата, обаче тя така я задърпа, сякаш действително мислеше това. Побързах да застана помежду им и да я уверя, че ще направим всичко възможно да го принудим да възстанови всичко, което е отнел незаконно. След като ме изслуша и поразмисли малко, тя се успокои. Но ни най-малко не се смути от това, което бе направила (за бонето й не мога да кажа същото), и спокойно зае предишното си място.
През последните няколко минути мисис Хийп непрестанно умоляваше сина си „да се държи смирено“ и падаше на колене пред всекиго от нас поотделно, като даваше какви ли не обещания. Синът й я бутна в стола си и като застана намръщено край нея, хванал с ръка рамото й, но не грубо, се обърна към мен със свиреп израз:
— Какво искате да бъде сторено?
— Аз ще ви кажа какво трябва да бъде сторено — каза Тредълс.
— Този Копърфийлд няма ли език? — промърмори Юрая. — Бих дал мило и драго да знам с положителност, че някой му го е отрязал.
— Моят Юрая е готов да се смири! — извика майка му. — Не обръщайте внимание на думите му, добри господа!
— Ето какво трябва да се направи — каза Тредълс. — Най-напред актът за прехвърлянето на съдружническите права, за който се спомена, трябва да ми бъде предаден сега тук.
— А ако не е у мен? — прекъсна го Юрая.
— Тъй като е у вас, няма защо да питате — каза Тредълс. (Не мога да не призная, че този беше първият случай, когато оцених справедливо бистрия ум и здравия практически смисъл на своя стар приятел.) — И следователно — продължи Тредълс — трябва да се приготвите да възвърнете всичко, което сте погълнали с алчността си, и да го възстановите до последното петаче. Всички книжа и документи на фирмата трябва да останат в нас, също така и всички лично ваши книжа, документи и сметки. С една дума, всичко, което се намира тук.