Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Убиец! Убиец! Убиец! — крещеше младата жена.

— Няма ли да ме изслушате? — провикна се и Жилбер на свой ред.

— Още едно наказание — да те изслушам! И какво ще кажеш? Да чуем!

— Онова, което вече казах преди малко — че извърших престъпление, но че за него ще намери извинение всеки, който надникне в сърцето ми. Освен това аз нося със себе си начина, по който то ще бъде поправено.

— Брак! — възкликна гордото младо момиче, което все повече и повече се разпалваше. — О, не, не изпитвам към вас гняв, а презрение, придружено от омраза. Това чувство е толкова долно и ужасно, че не разбирам как човек може да продължи жизнения си път, като му го хвърлят право в лицето, както в момента правя аз.

Жилбер пребледня, две гневни сълзи блеснаха в края на миглите му, а устните му изтъняха и побеляха като две седефени нишки.

— Госпожице — заяви той, като трепереше, — не съм чак толкова нищожен, че да не мога да послужа за възстановяването на вашата чест.

Андре се изправи.

— Ако ставаше въпрос за изгубена чест, господине, то това е вашата чест, а не моята. Моята чест е недокосната. Бих я изгубила единствено ако се омъжа за вас!

— Никога не съм вярвал — отвърна студено и рязко Жилбер, — че една жена, която ще става майка, държи сметка за други неща извън бъдещето на детето си.

— Аз пък не допускам, че ще се осмелите да се занимавате с това, господине! — заяви Андре и очите й блеснаха.

— Напротив, заемам се с това — отговори Жилбер, който започваше да надига глава при това ожесточено потъпкване на достойнството му, — правя го, тъй като не искам това дете да умре от глад, както често се случва в домовете на благородниците, където момичетата разбират честта по техен си начин. Хората са равни помежду си, госпожице. Мъже, които са били по-умни от останалите, са оповестили този принцип. Разбрах, че не ме обичате, защото не надниквате в сърцето ми, приемам и че ме презирате, макар че не знаете какво мисля, но никога няма да разбера, че ми отказвате да се погрижа за детето си. Ех, Боже мой! Можеше никога да не носите името ми, ако пожелаехте, можеше да продължите да се отнасяте с мен като с Жилбер градинаря, но не трябваше за жертвате детето си. Ето триста хиляди ливри, които един щедър покровител, който ме прецени по по-различен начин от вас, ми даде вместо зестра. Ако се оженя за вас, госпожице, тези пари ще ми принадлежат, а аз имам нужда само от малко въздух, за да дишам, ако ще живея, или от една дупка в земята, за да положат тялото ми, ако умра. Всичко останало го давам за детето си. Ето ви триста хиляди ливри.

И Жилбер постави на масата боновете, почти до ръката на Андре.

— Господине — каза му тя. — Допускате сериозна грешка. Вие нямате дете.

— Аз ли нямам дете?

— Всъщност за какво дете говорите? — попита Андре.

— Но… за същото дете, на което сте майка. Нима не признахте пред двама души, брат ви Филип и граф Дьо Балзамо, че сте бременна и че аз, окаяникът, нещастникът, съм бащата!