Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
4. Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
5. не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
6. Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи.
7. Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
8. И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.
9. А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
10. Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
11. А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
12. Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
13. тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14. Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
15. Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
16. От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
17. Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с други държаха копие.
18. Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
19. И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
20. затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
21. Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
22. Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, — и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
23. И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
Глава 5.
1. Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
2. Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
3. Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
4. Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
5. ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
6. Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
7. Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
8. и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
9. Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
10. И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
11. Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
12. А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
13. Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.