Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
„Махни се, в името на Бога!“
Но бе ужасена. Не заради хората около себе си, които във видението й бяха пилетата в торбата, а за самата себе си. Страхуваше се за душата си.
„А ти, неговата дясна ръка, си само една слаба жена.“
„Не! Не е вярно! Силата ми е за десетима! Ще полетя като орлите…“
Но вълкът само се усмихваше и се приближаваше. Тя потръпна, усещайки вонящия му дъх на хищник. Това бе кошмарът, който я преследваше денонощно и тя се страхуваше до смърт. А вълкът, все така ухилен, започна да говори с два гласа — задавайки въпроси и отговаряйки си сам:
— Кой накара камъкът да пусне вода, когато бяхме жадни?
— Аз — дочу се едновременно ликуващ и боязлив глас.
— Кой ни спаси, когато силите ни отслабнаха? — попита ухиленият вълк, муцуната му сега бе на няколко сантиметра от нея, дъхът му бе като воня в кланица.
— Аз го сторих. — Той захленчи и се приближи още повече, усмихнатата му паст бе пълна с остри зъби, очите му — черни и надменни. — Падни на колене и възхвали името ми, аз донесох вода в пустинята, възхвали името ми, аз съм добрият и верен слуга, който донесе вода в пустинята, моето име е същото като името на Господаря ми…
Вълкът отвори уста, за да я погълне.
— …моето име — промълви тя. — Възхвали моето име, името Господне, източник на благодат. Възхвалете го всички, тук на земята…
Вдигна глава и се огледа. Библията бе паднала на пода. Откъм прозореца, гледащ на изток, се процеждаше светлина.
— О, Боже! — извика старицата с треперещ глас.
„Кой донася вода от скалите, когато ни измъчва жажда?“
Това ли било? Мили Боже, това ли било? Затова ли пелената бе паднала пред очите й, правейки я сляпа за това, което трябваше да види?
Горчиви сълзи рукнаха от очите й. Надигна се с усилие и отиде до прозореца. Артритът забиваше остри иглички в ставите на краката й.
Погледна навън и разбра какво трябва да направи.
Отиде до гардероба и съблече бялата памучна нощница Пусна я на земята и остана гола. Тялото й бе толкова сбръчкано, сякаш бе русло на великата река на времето.
— Да бъде Твоята воля — изрече тя и започна да се облича.
След час вървеше бавно на запад по Маплътън авеню към гъстите гори и дълбоките дефилета извън града.
Стю бе в електроцентралата заедно с Ник, когато Глен се втурна и заяви:
— Майка Абигейл ни е напуснала! Ник го изгледа стреснато.
— Какви ги дрънкаш? — попита Стю, отвеждайки Глен встрани от хората, които поправяха турбините.
Приятелят му само кимна. Бе изминал осем километра с велосипед и още дишаше тежко. Сетне обясни:
— Отидох да й разкажа за вчерашното събрание. И да й пусна касетата, ако пожелае да я чуе. Исках да й обясня за Том, защото изпитвах известни съмнения… това, което каза Франи, ми попречи да заспя цяла нощ. Отидох при майка Абигейл рано сутринта, защото Ралф каза, че днес ще пристигнат още две групи, а тя обича да посреща новодошлите. Стигнах до дома й към осем и половина. Когато почуках на вратата, никой не ми отвори, затова си позволих да вляза. Мислех си, че ако е заспала, ще си тръгна… исках да се уверя, че не е мъртва или нещо подобно… все пак е доста стара…
Ник не откъсваше поглед от устните на Глен.
— Вътре нямаше никой. Намерих това на възглавницата й. — Той подаде лист хартия, изписан с едър, несигурен почерк. Посланието гласеше:
„Налага се да замина за известно време. Предполагам, че съм съгрешила и зная какво иска от мене Бог. Бях прекалено горда и Той иска отново да намеря мястото си сред помощниците Му. Скоро отново ще бъда при вас, ако такава е волята Му.“