Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Отново изхвърча облак стрели, и нов, и нов, и отново, и пак, и още камъни от катапултите, макар и по-нарядко. Яростни взривове разкъсаха редиците на тролоците. Широките остриета се забиваха в косматите им туловища. А те продължаваха напред — пищяха, виеха, падаха и гинеха, но продължаваха да тичат напред. Вече бяха близо, достатъчно близо, за да се пръснат стрелците, които вече не стреляха залпово, а всеки си търсеше своя цел. Мъжете крещяха от гняв, крещяха с всички сили срещу връхлитащата гибел — и стреляха.
И изведнъж не остана нито един изправен тролок. Само един Чезнещ, с щръкнали като таралежови бодли по тялото му стрели, който продължаваше упорито да залита напред. Проницателните писъци на мятащите се коне на мърдраалите се сляха с гърлените стонове на падналите и умиращи тролоци. Рогът най-после беше замлъкнал. Тук-там по някой тролок се надигаше сред пъновете по сечището, простенваше и падаше отново. И покрай всичко това Перин чуваше тежкото дишане на мъжете — сякаш бяха пробягали десет мили. Собственото му сърце също сякаш се мъчеше да изскочи от гърдите му.
Изведнъж някой ревна оглушително: „Хуззаа!“, при което мъжете заподскачаха и завикаха въодушевено, размахвайки лъкове или кой каквото държеше над главите си, хвърляйки капи във въздуха. Жените наизскочиха от къщите със смехове и възгласи, и деца с тях, втурнаха се сред мъжете и затанцуваха с тях, заскачаха и завикаха. Неколцина притичаха да хванат Перин за ръката и да му я стиснат.
— Доведе ни до велика победа, момчето ми. — Отметнал глава, Бран се засмя доволно. Шлемът се беше смъкнал на тила му. — Май не трябва повече да те наричам момче. Велика победа, Перин.
— Но аз не направих нищо — възрази той. — Само си седях на коня. Вие сами го направихте. — Бран обаче обърна толкова внимание на протеста му, колкото и останалите. Смутен, Перин се изправи на седлото и се престори, че уж оглежда бойното поле, и след малко те го оставиха на мира.
Трам не се беше включил във веселбата; стоеше зад коловете и оглеждаше тролоците. Стражниците също така не се смееха. Пространството с ниските пънове беше осеяно с мъртви туловища в черни брони. Възможно бе да са около петстотин. Или по-малко. Някои, малко или повече, можеше да са се оттеглили в гората. Всички трупове бяха на повече от петдесет крачки от набитите колове. Перин видя другите двама Чезнещи — все още се гърчеха на земята. С тях ставаха трима. Рано или късно трябваше да се признаят за мъртви и да умрат.
Народът на Две реки надигна оглушителен възглас, този път в негова чест:
— Перин Златоокия! Хуззаа! Хуззаа! Хуззаа!
— Трябвало е да се досетят — промърмори той. Файле го изгледа въпросително. — Получовеците е трябвало да се досетят, че този щурм ще се провали. Погледни ей там. Дори и аз сега мога да го разбера, а те е трябвало да го разберат от самото начало. Ако са разполагали само с това, защо се опитаха? А ако е имало повече тролоци, защо не дойдоха? Ако бяха два пъти повече, щеше да се наложи да се бием с тях при загражденията. Още два пъти по толкова, и можеха да нахлуят в селото.
— Добро око имаш — каза Томас, който се бе приближил на коня си зад тях. — Това беше проверка. Да разберат дали ще се прекършиш пред гледката на един щурм, навярно за да разберат колко бързо ще можеш да реагираш, или доколко организирана е отбраната ти, или пък нещо, за което сега не мога да се сетя, но така или иначе, беше проверка. Сега вече виждат. — Той посочи към небето, където високо над полето кръжеше самотен гарван. Някой обикновен гарван щеше да се сниши и да се отдаде на пиршество сред толкова леш. Тази птица обаче довърши последния си кръг и отлетя обратно към гората. — Следващото нападение няма да последва веднага. Забелязах как два-три тролока се добраха до гората, така че мълвата ще се разпространи. На Получовеците ще се наложи да им припомнят, че трябва да се боят повече от тях, отколкото от смъртта. Но второто нападение ще дойде и със сигурност ще бъде по-мощно от това. Колко мощно — зависи колко Чезнещи са успели да проникнат през Пътищата.
Перин направи гримаса.