Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Наистина, долови се далечен шум, който постепенно започна да се прояснява и да става заплашителен.
— Какво е това? — попита смаяно Оливие.
— Сега разбирам — отвърна зловещо Морок — какво е имал предвид кръчмарят, когато каза, че в селото се бунтуват срещу вашата фабрика. Ако вие и вашите приятели се бяхте отделили от работниците на господин Харди, както се надявах, хората, които наближават, щяха да бъдат с вас, а не против вас…
— Значи това е било клопка, за да се настроят един срещу друг работниците на господин Харди! — извика Оливие. — Вие сте се надявали, че ние ще се съгласим с онези, които вие подстрекавате срещу фабриката и че…
Младежът не успя да довърши. Взрив от викове, писъци и крясъци разтърси кръчмата. Разтреперан, собственикът влезе в стаята и каза:
— Господа, има ли тук човек от фабриката на господин Харди?
— Аз — отвърна Оливие.
— Тогава сте загубен!… Вълците са много. Те казват, че тук има Солидарни, които работят при Харди и искат сражение, освен ако Солидарните не се откажат от фабрика и се присъединят към тях.
— Вече няма съмнение, че това е било клопка — извика Оливие и изгледа застрашително Морок и Голчо. — Искали сте да компрометирате и мен, и другарите ми, ако те бяха дошли!
— Клопка?… Аз!… Оливие?… — започна да срича Голчо. — Няма такова нещо. Никога!
— Смърт на Солидарните или да дойдат с Вълците! — чу се един глас от възбудената тълпа, която вече нахлуваше в кръчмата.
— Елате! — извика кръчмарят и без да даде време на Оливие да му отговори, хвана го за ръката, отвори един прозорец, от който се виждаше покривът на ниска стряха, и каза: — Скачайте долу и бягайте! Има време! — И понеже младежът продължаваше да се колебае, кръчмарят прибави ужасен: — Какво можете да направите сам срещу двеста души! След минута ще бъдете загубен! Не чувате ли? Вече влязоха в двора и дори се качват тук…
— Смърт на Солидарните! — чу се вик наблизо, заедно със стъпките, които трополяха по дървените стълби.
— Бягай, Оливие! — извика и Голчо, изтрезнял изведнъж от наближаващата опасност.
Едва изрече тези думи и вратата се отвори с ужасен трясък. Това бе в залата, която водеше към стаята, в която бяхте те.
Кръчмарят преплете ръце от страх, след това се втурна към Оливие и го избута през прозореца, докато той продължаваше да се колебае, стъпил с единия крак на перваза, а с другия на пода. Кръчмарят затвори прозореца и се върна при Морок, тъкмо когато звероукротителят се запъти към залата, където се намираха водачите на Вълците.
В същото време приятелите им крещяха с пълно гърло на двора и на стълбите. Неколцина от тях, подтиквани от други, със зачервени от вино и ярост лица, бяха стигнали до залата. Повечето носеха тояги. Един огромен на ръст каменоделец, облечен бедно и покрил главата си със стара червена кърпа, затруднен от тежкия, окъсан кожух от кожа, размахваше железен прът и с кръвясали очи тръгна към стаята, крещейки:
— Къде са Солидарните! Вълците искат да ги изядат!
Кръчмарят бързо се появи на вратата и каза:
— Тук няма никой, приятели, вижте сами…
— Наистина! — изненада се каменоделецът. — Къде са?
— Казаха ни, че тук ще има петдесетина, които или щели да дойдат с нас или щяхме да ги разкъсаме.
— Нали Вълците искат да се срещнат със Солидарните — обади се Морок. — Защо не отидат във фабриката на тези безбожници? Щом Вълците извият, те ще излязат и ще настане битка…
— Да… Ще има сражение… — машинално повтори Голчо.
— А може би Вълците се страхуват от Солидарните? — попита Морок.
— Щом говориш така, и ти ще дойдеш с нас! Ще видиш как се бием! — извика огромният каменоделец и приближи към Морок.
— Вълците да се страхуват от Солидарните — чуха се гласове.
— Това не се е случвало.
— Война! Време е да свърши всичко това!
— Не се търпи повече! Защо ние да страдаме, а те да живеят добре!
— Те дори говорят, че каменоделците са животни, способни само да измъкнат една кола… — обади се един от подкупените.
Че Солидарните ще си направят шапки от кожата на Вълците — добави друг.
— Нито те, нито жените им ходят на църква! — извика един от подкупените от проповедника — калугер. — Истински кучета!