Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Пейзажът пред него му напомни за гледката от скайхока. Мислите му се върнаха към моментите на опасност, които беше споделил с Макдонъл и с останалите от екипажа. Джоди Казан, неговият командир, отвята от палубата, обвита в бяло, горещо огнено кълбо, докато се опитваше да кацне със своя скайхок в разгара на бурята. Гас Уайт, който беше отлетял и го бе оставил да умре в горящата нива. И останалите от въздушното звено, които загинаха през същия съдбовен ден. Бъкър и Йейтс, изгорели като нощни пеперуди в пламъка, когато бяха ударени от светкавица. Уебър, убит на площадката за излитане. Колфийлд, изваден от кабината с глава, проводена от стрела от арбалет, и очи, увиснали от очните кухини. Райън, пикиращ към земята, изгорен от собствения си напалм. Фазети и Нейлър, които, обхванати от внезапна лудост, бяха стреляли един срещу друг и се бяха свалили.
Джоди, с обезобразени от изгарянията лице и шия, беше извадила късмет и оцеляла с помощта на ренегатите. Но щастието й свърши едновременно с тяхното. Сега тя беше в ръцете на майсторите на желязо и на път за Херън Пул. Преди М’Кол да я хванат и да я предадат, тя беше спасила живота на Стив и той беше решил да я освободи заедно с Кадилак и Клиъруотър — точно както се беше заклел да си разчисти сметките с Гас Уайт. И с другите. С хората, които се бяха наговорили да го лишат от наградите при завършване на Академията — нали по право се падаха на него. Споменът за тези несправедливости и за циничния начин, по който беше притиснат със заплахи срещу Роз, стегна сърцето му.
Толкова много сметки за уреждане. Оставаше още толкова много да направи…
Конят излезе над линията на дърветата и Стив погледна надолу. По-голямата част от склона беше закрита от дървета, но той видя вълните в потока, където преследвачите го бяха пресекли. От опита си като летец прецени, че е на около осемстотин фута над него. Конят продължи да върви по една все по-стръмна пътека през шубраци, прилепнали като червена пяна към замръзналия водопад паднали камъни.
Дърветата и скалите не плашеха Стив. Той не се страхуваше от височините — за него да лети като птица беше най-голямата радост. Вярно, сега ръцете му не бяха на лоста за управление, а балансираше върху гърба на странно животно, което всеки момент можеше да се спъне и да падне. От тази тревожна мисъл плюс постоянното олюляване определено му се повдигаше. На няколко пъти му се наложи да слиза от коня, за да задържи жлъчката и змийската си закуска, които се надигаха в гърлото му.
Конят бавно продължаваше към източната страна на каменната кула. Стив вдигна глава и огледа потъмнялата от времето скала. Голямото Д изглеждаше непристъпна — като човека, на когото я беше нарекъл. Животното сигурно знаеше какво прави, но доколкото Стив можеше да види, горе нямаше нищо и нямаше никакъв начин да се качи, освен да слезе от коня. Имаше впечатлението, че конят е стигнал до същото заключение — определено не беше във форма да се изкачи повече. Темпото му намаля до тежко пристъпване, главата му увисна. Все по-често се спъваше и Стив се олюляваше на седлото — но не се отказваше. Някакво учудващо упорство тикаше изтощеното животно напред и нагоре. Стигнаха някакъв тесен пролом. Вече бяха подминали няколко, но конят навярно знаеше какво търси.
Стив погледна назад. По груба преценка сега бяха на хиляда фута височина и се бяха изкачили на приблизително две трети до върха. След като влязоха в пролома, единственото, което можеше да види, беше само небе и съвсем скоро дори и то не се виждаше. Намираше се в дълбока цепнатина, която се простираше в скалната кула по целия път до върха. По друго време и на друго място това беше нещо, което Стив може би щеше да е изкушен да изследва — с изключение на една тревожна подробност. По време или след възникване на цепнатината скала, тежка неколкостотин тона, се беше откъснала и сега се издигаше на петдесет стъпки над тясното дъно. Скалният таван се поддържаше от огромни скални блокове, но трябваха само няколко значителни труса от така наричаната от мютите „земна гръмотевица“ и всичко щеше да се срути.
Без да обръща внимание на опасността, конят тежко мина през стръмните завои. Докато навлизаха все по-дълбоко в търбуха на планината, оловен мрак замести последните следи от дневна светлина, назъбеният таван от скални блокове ставаше все по-нисък и по-нисък и накрая застрашителната грамада бе само на няколко стъпки над главата на Стив. Привел се над седлото, след още няколко завоя Стив се изправен пред каменна стена. Пътят беше задънен.