За спасяването на света

Мамон потърка брадичка.

– Случайно да искаш някой талант?

– Талант?

– Сещаш се? Да пееш, да свириш… такива глезотийки. Жените страшно си падат, повярвай ми. Братовчед ми свири с рок-група и не може да се отърве от фенки.

– Винаги съм искал да свиря на китара – изтърси хлапето.

– Чакай малко да видим какво има на склад – отвърна Мамон и извади мобилен телефон.

Хлапето го зяпна шокирано.

– Ама ти сериозно ли?!

Мамон го изгледа обидено.

– Ей, това, че съм демон, не значи, че не съм в крак с технологиите. Все пак е двайсет и първи век, да му се не види! Пък и работещите в сферата на Пъклото използват специални тарифи. Собствениците на мобилни оператори са много щедри, като знаят къде ще идат, като умрат. Никой не ще казанът му да е до отходната шахта. – Той набра някакъв номер и бодро изчурулика в апаратчето. – Здравей, слънчице, Мамон е. Как си днес? Това да се чува, сладурче. Да, и аз съм добре… не, още съм женен, но нали ти обещах. Разведа ли се, първо на теб ще се обадя. Виж, миличка, тука съм изпаднал в една ситуация и ми трябват услугите ти… не, не, не тези услуги! Имах предвид такива от малко по… ъъъъъ… по…

– По-професионално естество – подсказа хлапакът.

– … по-професионално естество – той погледна момчето намусено. – Не е учтиво да се подслушват чужди разговори!

– Извинявай – измънка хлапакът. – Само исках да помогна.

– Какво, пиленце? Не, не е жената. Един клиент – Мамон въздъхна тежко в телефона. – Да, призоваха ме. Много лоша работа… благодаря за съчувствието. Ще се оправя някак. Та точно за това се обаждам. Тоя тип, дето ме е призовал, е – Мамон хвърли поглед на хлапака, който се опитваше да изглежда така, сякаш не е в стаята – доста могъщ магьосник… не, Рагнар Бесния е направо като маргаритка в сравнение с този. Размахва тук един жезъл, крещи, че щял да ме зароби, ако не му изпълня желанието, и пуска едни магии, дето никога досега не съм виждал някой смъртен да ги прави… направо ме е притиснал в ъгъла. А пък душата му… толкова черно нещо не си виждала. Чак не ми се ще да я взимам, ама знаеш, правилата са си правила. Затова трябва да го карам по протокол. Я кажи какво се намира при теб на склад, че вече става нетърпелив. Да, предложих му световно господство, ама той каза, че не му трябва помощта ми и сам щял да се справи с покоряването на света. Да, и с безсмъртието пробвах. И за туй каза, че може сам. Да, и с шведките опитах – нищо. Не, не знам дали от онези, не съм го питал – Мамон погледна към момчето, което зяпаше в обувките си. – Виж, пиленце, наистина бързам. Тоя тип взе да става страшно нетърпелив, затуй виж в компютъра нещо, с което да го изкуша. Да, да, да, слушам те… – Мамон се заслуша, накрая закри телефона с длан и погледна към хлапака. – Нямаш късмет, малкият, всички музикални таланти с китари са се изчерпали. Както и тези с барабаните.

– Може и нещо по-класическо.

Мамон побъбри в телефона и пак го закри с длан.

– И те са свършили. Пианото, челото и цигулката много бързо се изчерпват, пък и са с предварително записване. Останали са само таланти за свирене на балалайка.