Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Но, ние не сме яли нищо от нея — отвърна Мат изтръпвайки.
— Напротив. При всяко хранене, с всяка глътка вода. Всичко онова, което вярвахме, че сме яли, в действителност е било само това нещо…
— По дяволите. — Мат имаше чувството, че стомахът му се преобръща. — И какви са тези влечуги?
— Някога са били човеци, които като мен и Лакан са имали дарбата да подслушват. Съществото ги използва, за да привлича хора в Етера. Представя се за Вудан и уж им показва пътя за рая. Щом като се озоват тук, ги отделят и правят от тях предани слуги. С тяхна помощ съществото контролира целия град!
— А останалите? Другите хора, които не са телепати…, не са подслушвани!
Аруула погледна тъжно Мат.
— Те са храната му — констатира тя делово.
Мат хвърли поглед към гигантската змия и изтръпна. Гадината си беше изградила перфектен капан. Жертвите й не само не подозираха какво ги очаква, но и отиваха към смъртта си е усмивка!
— Откъде идва това същество? — попита Мат, без да се обръща към Аруула. — Можеш ли да разбереш произхода му?
Гласът на Аруула леко потрепера, когато отговори.
— Опитвам се да проникна по-дълбоко в спомените му… Не е лесно… — Тя тихо простена. — Като при диво животно е — и все пак различно. Ах…
Мат се обърна към нея. Аруула беше седнала със скръстени крака на пода, с глава между бедрата. Така можеше да подслушва най-добре.
— Виждам … раждане и смърт — каза тя. — Много поколения — безкрайно много. Една част от знанията са загубени. Споменът… е само фрагментарен.
Отново нададе стон. Мат пристъпи до Аруула. Опитваше се да я възпре да навлиза по-надълбоко. Ами ако пострада от това?
Вече протягаше ръка към рамото й, когато варварката вдигна рязко глава. Беше вперила поглед в празното пространство.
— Виждам произхода му! — прошепна тя. — Свещеното… яйце. Свети зелено. Излъчва сила, страшна сила. Това е първата съзнателна мисъл. Но… не е яйце. Черупката му е гладка и твърда. Ръбеста. Кристал…! Да, зелен, светещ кристал!
Матю го побиха студени тръпки по гърба. Някакъв кристал бил причината за тази развивала се поколения наред мутация? Светещ зелено кристал?
Зеленото сияние — естествено! Не го виждаше за пръв път! Още преди няколко седмици се натъкна на точно такова сияние в лековития извор, който народът нарка пазеше във високите области на Алпите. Тогава предположи, че в него има фосфоресциращи организми. Ами ако още тогава…
Не успя да довърши мисълта си. Защото в този миг Аруула нададе пронизителен писък. Тръпка премина по тялото на младата жена. Чертите на лицето й се изкривиха от болка и тя притисна слепоочията си.
— Аруула! Какво става с тебе?
— Съществото… иска… да проникне в главата ми…
Мат се обърна. Видя как в черните като нощта очи на гигантската змия изведнъж припламна странно сияние. Аруула се извиваше от болка. Лицето й се беше превърнало в някаква муцуна. Мъките, които изпитваше, изглежда, бяха безкрайни.
У Мат се надигна неудържима ярост. И гняв срещу самия себе си. Именно той стана причината Аруула да попадне в това положение! Ако не я беше накарал да проникне дълбоко в спомените на змията…
— Остави я на мира! — обърна се той рязко към съществото и стисна още по-здраво дръжката на камата си. — Остави я на мира, проклета гадино, или ще те изкормя…!
— Няма да го направиш! — някакъв глас прониза внезапно въздуха.
Беше Аруула!
Мат отново се обърна. Пред него стоеше спътницата му и той ужасен видя, че очите й бяха обагрени в черно. Чудовищната змия беше обладала духа й…!
Едва в следващия миг Мат съзря шанса, който се криеше в това: Можеше да разговаря със създанието! Нима то съвсем съзнателно избра този път, за да се изясни с него? Тогава без съмнение е по-интелигентно, отколкото беше предполагал!
— Кой… си ти? — запита Мат.
— Аз съм Господарят на Етера и Учителят на всички, които живеят тук — отговори Аруула. Гласът й звучеше абсолютно безстрастно.
— Не си никакъв учител, а тиранин! — възрази гневно Мат. Държиш в плен хора против волята им и от тях правиш тези… неща.