Младите лъвове [bg]

А Християн нямаше намерение да умира. През последните пет години бе научил твърде много неща от живота. След войната ще може да бъде много ценен за родината си и не биваше да жертва сега всичко. Разбира се, през първите три-четири години ще трябва да се държи кротко като агне и да любезничи с победителите. Може би в неговото градче ще има отново туристи, които ще се пързалят на ски, може би американците ще построят наблизо почивни домове и той ще бъде ангажиран да учи американски лейтенанти как да правят фигури по снега. А след това… Е, след това ще види. Човек, който се е научил да убива така умело и да се справя така добре с разпалени глави, сигурно би се наредил в живота пет години след войната, ако само съумее да остане жив…

Християн не знаеше какво е положението в родния му град, но ако успееше да се добере до къщи, преди в него да пристигнат американски войски, би могъл да надене цивилни дрехи, а баща му щеше да съчини някаква правдоподобна история… Дотам не беше много далече. Той се намираше в сърцето на Бавария, а отвъд хоризонта се простираха родните планини. „Сега вече мога да воювам спокойно — помисли си с мрачен хумор Християн. — Мога да проведа последния бой и в задния двор на собствения си дом!“

Пред вратата стоеше само един часовой с фолкщурмовска лента на ръкава и карабина в ръце; беше около петдесет и пет годишен, тлъст, дребен човек с унило лице и очевидно се чувстваше съвсем не на мястото си тука. „Фолксщурм! — с презрение помисли Християн. — Как можаха да създадат такова нещо!“ Да, хората с право наричаха тоя фолксщурм „приютът на Хитлер“. Вестниците и радиото отдавна вече тръбяха, че всеки германец — бил той на петнадесет или седемдесетгодишен — е длъжен сега, когато противникът е надвиснал над собствения му дом, да се бие като разярен лъв. Но слабоватите склеротични господа от фолксщурма очевидно не бяха чули, че трябва да се бият като разярени лъвове. Достатъчно беше човек да гръмне във въздуха, за да плени цяла дружина от тия старци със сълзливи очи. Да, това беше също мит — че можеш да измъкнеш възрастни германци от техните канцеларии и невръстни деца от училищните скамейки и за две седмици да ги направиш войници. „Демагогията ни побърка всички“ — мислеше си Християн, докато наблюдаваше измъчения от страх шишко, облечен в неподходяща за ръста му униформа. Демагогия и митове срещу танкови дивизии, хиляди самолети и оръдия, които получаваха боеприпаси и гориво от заводите на цялото земно кълбо! Харденбург отдавна беше разбрал горчивата истина, но Харденбург се бе самоубил. Да, след войната щяха да спечелят само хора, които ще сложат край на демагогията и ще ликвидират всички митове.