Мечката и драконът

Професор Уийвър му даде един типично академичен отговор — много изчерпателен и почти безполезен. Джексън трябваше да го изслуша така или иначе. Този мъж знаеше доста за начина на мислене на китайците. Би трябвало. Обяснението му обаче бе също толкова неразбираемо, колкото и мисловният процес, който се опитваше да изясни.

— Професоре — каза Джексън, след като изслуша „лекцията“. — Всичко това е много интересно, но с какво, по дяволите, може да ни помогне нещо, което се е случило преди девет века, да се справим с днешната ситуация? Тези са маоисти, не роялисти.

— Идеологията обикновено е само извинение за определено поведение, г-н вицепрезидент, а не причина за него. Мотивацията им днес е същата, каквато е била и по време на династията Чин, и те изпитват същите страхове — че селяните ще въстанат, когато състоянието на икономиката се влоши много — обясни Уийвър на този пилот, технократ, помисли си професорът, но в никакъв случай не и интелектуалец. Президентът поне имаше някакви заслуги като историк, макар те да не можеха да впечатлят декана на факултет от Айви Лийг34.

— Да се върнем към нашия въпрос: какво можем да направим, за да ги накараме да отстъпят, да не започват война?

— Ако разберат, че знаем за намеренията им, може да се позабавят малко, но ще вземат окончателното си решение според съотношението на силите, което очевидно считат, че е изцяло в тяхна полза, доколкото мога да съдя по това, което изпраща този Зорге.

— Значи няма да отстъпят? — попита вицепрезидентът.

— Не мога да гарантирам това — отвърна Уийвър.

— А и ако разкрием източника си, един човек ще загине — напомни им Мери Пат Фоли.

— Един живот срещу много — отбеляза Уийвър.

В интерес на истината заместник-директорът по оперативната част не скочи през масата, за да разбие академичната му физиономия. Тя уважаваше Уийвър като специалист-консултант в определена област. Като цяло обаче той бе от онези учени от Абаносовата кула, които не мислеха за човешкия живот, който зависеше от подобни решения. Реални хора умираха и за въпросните реални хора това беше много важно нещо, дори то да нямаше значение за този професор, седнал в удобния си кабинет в Провидънс, Род Айлънд.

— Освен това така ще загубим един източник на информация, който ще бъде жизненоважен, ако събитията продължат да се развиват в досегашната си насока, което пък ще намали възможностите ни да се справим с действителна военна заплаха от световен мащаб.

— Така е, предполагам — неуверено призна Уийвър.

— Руснаците могат ли да ги спрат? — попита Джексън.

Генерал Мур отговори:

— Ще ги пометат като нищо — започна председателят на Комитета на началник-щабовете. — Китайците разполагат с огромна боева мощ, която да хвърлят в операцията. Руснаците имат достатъчно пространство, за да я погълнат, но не и боева мощ, с която да я отблъснат самостоятелно. Ако трябваше да се обзалагам, бих сложил парите си на КНР, освен ако не се намесим ние. Авиацията ни може да промени уравнението, а ако НАТО се включи със сухопътни войски, коефициентите на залагане се променят. Зависи от това, какви подкрепления можем ние и руснаците да придвижим до театъра на военните действия.