Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Тя обаче се подсмихна на Ирен и ефирният ветрец развя сребристобялата ѝ коса, сякаш я водеше към обединения народ, който скоро щеше да полети на запад. Сетне яхна Абраксос, улавяйки поводите му в ръце.
- Ще видим - беше единственият отговор на Манон Черноклюна, Върховна кралица на крочанките и Железни зъби, преди с уивърна ѝ да се понесат в небето.
Каол и Ирен се запрепираха през смях, а Дориан отиде до ръба на кулата. И загледа как среброкосата ездачка и уивърнът със сребърни криле се носят към хоризонта.
Усмихна се. И осъзна, че за пръв път от много време очаква с нетърпение утрешния ден.
121
Роуан знаеше колко труден ще е този ден за нея.
За всички тях, защото се бяха сближили толкова през последните седмици и месеци.
Но седмица след коронацията на Елин се събраха отново. Този път не за да празнуват, а за да се сбогуват.
Денят беше ясен и слънчев, но все така мразовит. Още дълго време ги чакаше студ.
Миналата вечер Елин покани всички да останат. Да изчакат зимните месеци и да си тръгнат напролет. Роуан знаеше, че не очаква да се съгласят.
Някои изглеждаха готови да обмислят предложението ѝ, но в крайна сметка всички, освен Ролф, решиха да си тръгнат.
Днес - заедно. Да се пръснат в четирите посоки. Железни зъби и крочанките бяха отлетели още преди зазоряване, напускайки бързо и тихо. Отправяйки се на запад към отколешния си дом.
Роуан стоеше до Елин във вътрешния двор на двореца и усещаше тъгата, любовта и благодарността, които я изпълваха, докато наблюдаваше приятелите им. Вече се бяха сбогували с хаганските наследници и рукините - Борте прие най-тежко раздялата им, а прегръдката на Елин и Несрин Фалик продължи дълго. Двете си размениха по няколко приглушени думи и Роуан знаеше какво ѝ е предложила Елин: вечното си приятелство, дори на хиляди километри разстояние. Две млади кралици начело на могъщи кралства.
Лечителните тръгнаха с тях, едни на конете на Дарган, други във фургони, трети с рукините. Ирен Уестфол плака, докато прегръщаше тях и Върховната лечителка за последно. После плака още дълго в обятията на съпруга си.
След тях си тръгна Ансел от Брайърклиф с оцелелите си войници. Двете с Елин се пошегуваха една с друга, посмяха се, а накрая и поплакаха прегърнати. Още една връзка, която нямаше да се скъса заради разстоянието помежду им.
Илиас се раздели с Елин с усмивка и също поведе Тихите асасини към дома им.
Корабите на принц Галан още бяха под надзора на Рави и Сол в Сурия, затова се отправяше първо натам, преди да отплават към Вендлин. Той прегърна Едион, стисна ръката на Роуан и накрая се обърна към Елин.
Кралицата каза на принца:
- Дойде, когато поисках помощта ти. Без да познаваш никого от нас. Знам, че вече го споменах, но винаги ще съм ти благодарна.
Галан се усмихна широко.
- Отдавна ти бях задължен, братовчедке. И с радост ти се издължих.
После и той тръгна с хората си. От целия им сбор от съюзници, натъкмен от всички посоки и краища, само Ролф щеше да остане до зимата, защото вече беше господар на Илиум. И Фалкан Енар, чичото на Лизандра, който искаше да научи какво знае племенницата му за хамелеонството. Дори възнамеряваше да изгради търговската си империя тук - и да помогне със съглашенията за чуждестранна търговия, които набързо трябваше да скалъпят.
Под зимното слънце отпътуваха още и още хора, докато накрая не останаха само Дориан, Каол и Ирен.
Ирен прегърна Елида и двете жени се заклеха да си пишат често. Ирен имаше благоразумието само да кимне на Лоркан, а сетне се усмихна на Лизандра, Едион, Рен и Фенрис, преди да иде при Роуан и Елин.
Ирен ги погледна с усмивка.
- Когато настъпи време да се роди първото ви дете, пратете някого да ме извика. Ще дойда да помогна с раждането.
Роуан нямаше думи да изкаже благодарността си, която заплашваше да прегъне раменете му. Елфическото раждане... Не си позволи да се замисля за това. А просто прегърна лечителката.
Двете с Елин първо впериха погледи една в друга.
- Далеч сме от Иниш - прошепна Ирен.
- Но вече не сме изгубени - отвърна Елин с пресеклив глас и я прегърна.
Двете жени, които бяха държали съдбата на света в ръцете си. И го бяха спасили.
Зад тях Каол избърса лицето си. Роуан сведе глава и стори същото.
Сбогуването му с Каол беше бързо, прегръдката им - крепка. Дориан се засуети по-дълго около него, както винаги елегантен и уравновесен, макар че Роуан едва продума покрай буцата, заседнала в гърлото му.
Когато Елин застана пред Дориан и Каол, Роуан отстъпи назад, отивайки до Едион, Фенрис, Лоркан, Елида, Рен и Лизандра. Новоизлюпеният им двор - дворът, който щеше да промени света. Да го изгради наново.