Сираци на Вселената
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сираци на Вселената». Краткое содержание книги:
— Къде е Двете мъдри глави?
— Отиде да се срещне с правачката на ножове.
Бобо отново затвори очите си.
Така беше по-добре. Четиридесет и един знаеше къде живее правачката на ножове. Всеки мутат имаше вземане-даване с нея; тя беше незаменимият занаятчия и търговец в страната на мутатите. Нейната личност беше по необходимост табу; нейната работилница и прилежащата й околност бяха неутрална територия за всички. Той изкачи тичешком две палуби и продължи бързешком по-нататък.
Една врата с надпис: ТЕРМОДИНАМИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ — ВХОД ЗАБРАНЕН зееше отворена. Четиридесет и един не можеше да чете — нито наименованието, нито забраната, не означаваха нищо за него. Но той чу гласове, единият от които разпозна като идващ от близнаците, а другият — от правачката на ножове. Той влезе вътре.
— Шефе — понечи да заговори.
— Затваряй си устата — рече Джо. Джим изобщо не вдигна поглед и продължи спора си с Майката на остриетата. — Ще правиш ножове — каза той, — и да не съм чул повече нито дума.
Тя стоеше с лице към него, подпряла неподвижно четирите си дебели и твърди ръце на широките си бедра. Очите и бяха почервенели от взирането в пещта, в която тя нагорещяваше метала; пот се стичаше по набръчканото й лице и в редките й мустаци, които обезобразяваха горната й устна и капеше върху оголената й гръд.
— Вярно е че правя ножове — рязко отвърна тя. — Почтени ножове. Не свински шишове, каквито ти искаш да правя. Ножове дълги колкото ръката му… пфу-у! — Тя се изплю към черешово-червената уста на пещта.
— Слушай, дърта храна за екипажа — безстрастно отвърна Джим, — ще правиш ножове така както ти кажа аз или в противен случай ще ти опека краката в собствената ти пещ. Чуваш ли?
Четиридесет и един застина с отворена уста. Никой никога не говореше така с Майката на остриетата; Шефът със сигурност притежаваше власт!
Правачката на ножове неочаквано отстъпи.
— Но това не е правилният начин да се правят ножове — истерично изплака тя. — Те не биха могли да се балансират правилно. Ще ти покажа… — Тя сграбчи две връзки ножове от тезгяха си и ги насочи срещу една мишена с формата на кръст на другия край на помещението — не един след друг, а едновременно с четирите си ръце, като и четирите ножа полетяха едновременно във въздуха. Те потънаха в мишената, по един в четирите края на всяка от чертите на кръста. — Виждаш ли? С дълъг нож не би могъл да направиш това. Той ще се бори със себе си и няма да върви направо.
— Шефе — опита се да се обади отново Четиридесет и един.
Джо-Джим му запуши устата с юмрука си, без да поглежда към него.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Джим на правачката на ножове, — но ние не искаме тези ножове за хвърляне. Искаме ги за сечене и ръгане при близък бой. Хващай се за работа — искам първият да е готов преди следващото ти хранене.
Старицата се намръщи.
— Ще получа ли обичайното си възнаграждение? — рязко каза тя.
— Разбира се, че ще го получиш — увери я той. — По една десета от всеки убит, до изплащане на ножовете и добра хапка през цялото време, докато работиш.
Тя сгърчи разкривените си рамене и отсече:
— Добре.
След това се обърна, приклещи един дълъг, плосък къс стомана с двете си леви ръце и го хвърли в пещта. Джо-Джим се обърна към Четиридесет и един.
— Какво има? — попита Джо.
— Шефе, Ерц ме изпрати да взема Хю.
— Ами защо не го направи?
— Не мога да го намеря. Бобо казва, че е отишъл горе, където няма тегло.
— Ами, иди го намери. Не, няма да можеш — ти не знаеш къде да го търсиш. Аз самият ще трябва да отида. Върни се обратно при Ерц и му кажи да почака.
Четиридесет и един побърза да се махне. Шефът се държеше добре, но не беше хубаво човек да се разтакава в негово присъствие.
— Докъде ни докара, да търчим да изпълняваме поръчки — обади се кисело Джим. — Как ти харесва ролята на кръвен брат, Джо?
— Ти ни натресе това.
— Така ли? Кръвната клетва беше твоя идея.
— Проклятие, ти знаеш защо го направих. Те го приеха на сериозно. А ние ще имаме нужда от всичката възможна помощ, която можем да си осигурим, ако искаме да се измъкнем от това здрави и читави.
— О? Значи ти не си го приемал на сериозно?