Отдел Убийства: Главният заподозрян

Лицето й пламна. Той не е прав, в случая тя изобщо не мислеше за Соловьов. Нещо повече, съдейки по равнището на благосъстоянието му, издателите му не са го обиждали. Но Льошка пак забеляза, заподозря нещо и застана нащрек. Дори май се обиди. Колко е непредпазлива! Кой я караше да обсъжда с него тия книги!

— Не си прав, мили — каза тя с равен глас. — Соловьов няма никакво отношение към това. Просто чисто съвпадение, че в случая говорим за неговите книги.

— Добре — съгласи се той лесно. — Като няма — няма. Какви планове имаме за събота? Пак ли ще отидеш на работа?

— Не, утре съм вкъщи. Трябва да поработя на компютъра.

— А кога е следващото ти посещение при Соловьов?

— Льоша!

— Какво, Аска, аз съм спокоен като полезно изкопаемо. Просто трябва да се разберем за колата. Кога ще ти потрябва?

— Ако не възразяваш, бих искала да отида в неделя през деня. Но ако ти трябва колата, мога да отида утре или в понеделник.

— Върви, когато си планирала — кимна Алексей. — В неделя ще съм у дома.

— Благодаря.

На масата се промъкна напрежение и Настя трескаво се опитваше да измисли как да го разсее. Но нищо оригинално не й хрумваше.

— Льоша, не мога да гледам как се терзаеш — започна тя решително. — Вече ти казах, че се опитваме да разкрием тежко престъпление. Загинали са девет юноши, които първо са изчезнали от къщи. Някъде в Москва или в областта живее някакъв звяр, който ги държи заключени, тъпче ги с наркотици, спи с тях, докато не умрат от свръхдоза. Той е ненормален, той е маниак. Всеки ден очаквам с ужас, че ще дойдат още едни родители и ще съобщят за изчезването на още един младеж. Имам една-единствена нишка и тя е свързана с мястото, където живее Соловьов. Не мога да не ходя там, разбери. Това е мое задължение. Мой дълг пред нещастните родители, които с месеци търсят сина си, а намират мъртвото му тяло. Но твоите преживявания са не по-малко важни за мен. Ти си мой мъж, аз те обичам и за твоето душевно спокойствие съм готова да направя твърде много. Не искам да страдаш от безпричинна ревност. Но ако не можеш да спреш, тогава ще се наложи аз да спра.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще престана да ходя при Соловьов.

— Ами момчетата? И техните родители?

— Нищо. Нека някой друг да търси маниака, някой, на когото мъжът не е такъв ревнив.

Алексей се усмихна смутено, но с видимо облекчение. Като че ли се почувства неловко.

— Прости ми, Асенка. Не мислех, че това така те нервира. Край, няма повече.

— И мога ли да ходя при Соловьов?

— По живо, по здраво, колкото си искаш.

— И ти няма да откачаш по този повод?

— Ще откачам. — Той се засмя. — Само от инат. Напук на теб. За да разбереш най-после какво ми е, когато ти преживяваш заради нещо, а аз не знам за какво и как да ти помогна.