Сребристи сенки [bg]

— А ти знаеш ли какво мен ме развеселява? — озъби се Уесли и кимна към Нина. — Твоята евтина компаньонка за вечерта. Виждал съм я и преди. Тя работи като рецепционистка в офиса на баща ми. Обещал си й, че ще й намериш по-хубава работа, ако преспи с теб, така ли?

Усетих как Нина се скова до мен, но не отместих поглед от типовете пред мен. Цялата история започна като досадна неприятност, но сега те разпалваха в гърдите ми свиреп, нетипичен за мен гняв. Докато се взирах в очите на Уесли, си припомних случилото се през онази нощ със Сидни, когато той и лакеите му възнамеряваха да се възползват от нея. Мисълта за злото, което искаха да й сторят, се смеси с настоящите ми страхове за неизвестната опасност, на която може би бе изложена в момента. Всичко се сля в едно. Заля ме вълна на страх и ярост и ми причерня пред очите.

Унищожи ги — прошепна леля Татяна в главата ми. — Накарай ги да си платят.

Постарах се да заглуша гласа й и да скрия емоциите си.

— Разбира се, че не — отвърнах, все още надянал глуповата усмивка. — Тя е тук с мен по собствено желание. Зная, че за теб това навярно е много странно, имайки предвид опита ти с момичетата. Ванеса, мисля, че когато дойде, Уес тъкмо се канеше да разкаже онази история — за глутницата адвокати, които се наложило баща му да наеме, за да прикрие как той и свитата му се опитаха да пият насила кръв от едно момиче от човешката раса, при това гостенка на кралицата. Нали така, Уес? — Махнах широко с ръка. — Моля те, продължавай. Разкажи ни какво стана после? Сподели с нас дали ти позволиха да задържиш наркотиците, които смяташе да използваш върху нея? Може би ще ти свършат добра работа с някоя от присъстващите тук дами, а?

Отместих поглед от Уесли, за да смигна на ужасените момичета, застанали наблизо. Бях сигурен, че когато Уесли се спря пред мен с упреците си за баща му и адвокатите, нямаше никакво намерение тази информация да става обществено достояние. Мороите може и да смятаха човешките същества за по-нисша раса, но насилственото пиене на кръв — когато упояваш човек, който не е захранващ, за да пиеш от кръвта му против неговата воля — се смяташе за долен и презрян грях сред мороите. Привлекателните жени от човешката раса бяха особено желани за подобни нищожества, а Уесли бе хвърлил око на Сидни при последното й посещение в кралския двор. Той и приятелчетата му я бяха приклещили с намерението да се възползват от нея, смятайки, че аз ще им помогна. В крайна сметка ги нападнах с един клон, докато се появиха пазителите.