Конан Воинът [bg]

— Чакай! — бързо проговори пребледнелият пленник. — Тасела я взе от мен. Винаги съм бил една кукла в ръцете на тази вещица.

— Тасела? — изръмжа Конан и се изплю. — Защо, мръсната…

— Не, не! — изпъшка Олмек. — По-лошо е, отколкото си мислиш. Тасела е стара… цели векове. Тя си подновява живота и младостта, като жертва красиви млади жени. Това е една от причините кланът да намалее толкова. Ще издърпа животворната есенция на Валерия в собственото си тяло и ще разцъфти отново със свежа сила и красота.

— Вратите заключени ли са? — попита Конан и хвана меча по-здраво.

— Да! Но аз знам един начин да влезем в Текухултли. Само Тасела и аз го знаем, но тя ме мисли за безпомощен, а теб — за убит. Освободи ме и се заклевам, че ще ти помогна да спасиш Валерия. Без моята помощ не ще успееш да влезеш в Текухултли. Дори и да ме измъчваш, за да ти разкрия тайната, нищо няма да постигнеш. Пусни ме! Ще се доберем до Тасела и ще я убием, преди да успее да ни омагьоса, вперила очите си в нас. Нож, забит в гърба й, ще свърши работа. Още преди години щях да я убия така, но се боях, че без нейната помощ ксоталанците ще ни победят. И тя се нуждаеше от моята помощ, а това е единствената причина, поради която ме остави да живея толкова дълго. Сега вече не се нуждаем един от друг и единият трябва да умре. Кълна се, че когато унищожиш вещицата, вие с Валерия ще си тръгнете невредими. Когато Тасела умре, моите хора ще ми се подчиняват.

Конан се наведе и преряза въжетата, а Олмек внимателно се измъкна изпод огромното гюлле и стана. Разтърси глава като бик и изруга, докато опипваше разкървавената си глава. Застанали рамо до рамо, двамата мъже представляваха страхотна картина на примитивната сила. Олмек беше висок колкото Конан и доста по-едър, но у тлазитланеца имаше нещо отблъскващо, нещо бездънно и чудовищно, което контрастираше с чистата, компактна сила на кимериеца. Конан беше захвърлил остатъците от парцаливата си окървавена риза и се бе изправил, разкривайки невероятните си мускули. Изглеждаше впечатляващо спокоен. Огромните му рамене бяха широки колкото раменете на Олмек, но по-ясно очертани, а силните му гърди увенчаваха здрав и стегнат кръст, който бе по-мъжествен от затлъстелия кръст на Олмек. Би могъл да позира за бронзово въплъщение на примитивната сила. Олмек беше по-мургав, но не от слънцето. Ако Конан беше фигура от зората на човечеството, Олмек бе мрачна отломка от мрака на предисторията.