![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Той не го направи нарочно — прошепна тя. — Просто характерът му е такъв. Не обича да му отказват.
Стомахът му се сви при представата за тях двамата в леглото. Не каза нищо, защото знаеше, че тя трябва да се освободи от неизбежното чувство за вина. Така изтекоха няколко дълги минути.
— Трябва да го докладваме — промълви най-сетне Дейвис.
— Нищо няма да се промени. Кариерата му върви нагоре, Едуин. Има влиятелни приятели. Никой няма да обърне внимание на думите ми.
— С изключение на мен.
Неспокойните й очи пробягаха по лицето му.
— Той обеща, че няма да се повтори.
— Също както предишния път.
— Грешката беше моя. Не трябваше да го притискам.
Милисънт се отпусна на дивана и му направи знак да седне до нея. Той се подчини. Тя отпусна глава на рамото му и не след дълго заспа.
— Шест месеца по-късно тя беше мъртва — промълви с далечен глас Дейвис.
Стефани мълчеше.
— Спря й сърцето. Според патолозите в Брюксел се дължало на генетичен проблем. — Дейвис замълча за момент. — Рамзи пак я беше пребил. Три дни преди смъртта й. Следи нямаше. Просто няколко добре насочени удара. — Ново мълчание. — Скоро след това подадох рапорт да бъда преместен.
— Рамзи знаеше ли за чувствата ти към нея?
— Не съм сигурен какви чувства съм имал — сви рамене Дейвис. — Но се съмнявам, че това би променило нещата. Тогава бях на трийсет и осем и правех кариера в Държавния департамент. В много отношения службата в чужбина прилича на военната. Просто отиваш там, където те изпратят. Но тогава се заклех, че при първа възможност ще му го начукам на тоя мръсник.
— Какво общо има Рамзи?
Дейвис се облегна назад и затвори очи. Самолетът направи плавен завой и се насочи към пистата.
— Всичко — промълви той.
18
Бавария
22:30 ч.
Уилкърсън превключи на по-ниска скорост и волвото забави ход. Пътят се спускаше стръмно надолу, към сгушената между непристъпните върхове алпийска долина. Снежинки изскачаха от мрака, блъскаха се в стъклото и отлитаха, пометени от чистачките. Намираше се на петнайсет километра северно от Фюсен, сред вековните гори на Бавария в околностите на Линдерхоф. Мястото беше известно с един от приказните замъци, построени от лудия крал Лудвиг II.
Колата почти спря, отби от асфалта и пое по каменист път сред смълчаната тъмна гора. Къщата се появи няколко минути по-късно. Типична за района: с остър покрив, боядисана в ярки цветове, с основи от камък и дървени стени. Прозорците на долния етаж бяха скрити зад зелени капаци и изглеждаха така, както ги беше оставил през деня.
Той паркира и слезе от колата. Снегът заскърца под обувките му. Отключи, влезе в къщата и запали осветлението. После разпали огъня, който тлееше в камината, излезе навън и започна да пренася кашоните, които беше натоварил във Фюсен. Прибра ги в един от кухненските шкафове и се огледа. Задачата беше изпълнена. Върна се да затвори входната врата и отправи поглед навън, към снежната нощ.
След малко трябваше да докладва на Рамзи. Вече беше уведомен, че в рамките на месеца ще бъде изтеглен във Вашингтон и ще получи висок пост в щаба на военноморското разузнаване, а името му ще бъде включено в списъка на офицерите, подлежащи на повишение. Но дали щеше да се случи в действителност?
Нямаше друг избор, освен да се надява.
Напоследък животът му силно зависеше от други хора и това го притесняваше.
Горящите пънове в камината се разпаднаха с тихо съскане. Трябваше да донесе още дърва от навеса, залепен за къщата. Нощта обещаваше да бъде мразовита. Отвори входната врата. Разнесе се оглушителна експлозия. Уилкърсън инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си от ослепителния огън и горещата ударна вълна. Ярки пламъци поглъщаха волвото. По-скоро усети, отколкото видя придвижването на някакви сенки в мрака. Двама души, насочили се към него с оръжие в ръце. Той затръшна вратата.
Стъклото на прозореца се пръсна и нещо изтропа на дъските. Очите му светкавично го откриха. Граната, съветско производство. Стрелна се в съседната стая в момента, в който гранатата избухна. Стените явно бяха достатъчно солидни, защото удържаха на взрива. До ушите му достигна свиренето на вятъра. Във външната стена зееше широка дупка. Успя да се изправи и светкавично приклекна. Отвън долетяха гласове. На двама души, заели позиция край ъглите на къщата.