Индийската съпруга [bg]

— Така е — усмихна се Сайер.

Старши инспекторът се оказа подвластен на чара на този стеснителен мъж, който се изразяваше толкова простичко.

— Пуна има кафяви очи и черна коса. Стига чак до дупето ѝ. Винаги я сплита на дълга плитка.

Двамата мъже кимнаха. По лицето на Сайер се изписа притеснение.

— Как се облича съпругата ви?

— Обикновено, като норвежките. Само в специални случаи носи различни дрехи. Предпочита сандали. В Индия ходят само със сандали. Ниски, кафяви сандали. Работи в ресторант „Тандури“ и трябва да носи удобни обувки. Когато обаче иска да се натъкми, си слага други дрехи, и обувки. На сватбата ни беше облечена в сари и носеше златни сандали.

В хола на Гюндер настъпи тишина.

— От друга страна обаче, много индийки имат дълги плитки и златни сандали — добави той, защото мълчанието започна да го плаши.

— Вярно е — съгласи се Сайер. — А иначе какво интересно можете да ни разкажете за престоя си там?

Гюндер го погледна с недоумение. Все пак посрещна с облекчение предложението да говори за Пуна с човек, който иска да го изслуша.

— Как отпразнувахте сватбата? — попита Сайер.

— Съвсем скромно. Бяхме само двамата. Хапнахме в много изискан ресторант, Пуна го препоръча. Обядвахме, ядохме десерт и пихме кафе. После се разходихме в парка и си помечтахме как ще променим къщата и градината ми в Норвегия. Пуна иска да работи. Говори добре английски и е много трудолюбива. Това не може да се каже за повечето норвежки, няма какво да си кривя душата.

Гюндер се зачерви от силната емоция.

— Беше ми купила подарък: любовен сладкиш. Традицията повелявала да го изям целия. Имаше ужасен вкус, сладък и лепкав, но успях да го преглътна. Стане ли въпрос за Пуна, бих изял и индийски слон, ако тя ме помоли.

Гюндер пламна, смутен от откровението си. Сайер се натъжи.

— А вие какво ѝ подарихте? — усмихна се Скаре.

— Трябва да си призная, че се бях подготвил предварително. Мислех си, може да се запозная с някоя жена. Знаех какво да очаквам: индийките са много красиви жени. Все пак попрочетох тук-там. Носех украшение — норвежка брошка.

В малката стая всичко утихна.

— Юман, не бива да пренебрегваме нито една вероятност в това сериозно разследване. Затова ви моля да ни придружите — тихо рече Сайер.

Гюндер пребледня.

— Стана късно — промърмори той. — Не може ли да почака до утре?

Помолиха го да си вземе връхна дреха. Изчакаха го навън и съобщиха в участъка, че ще доведат Гюндер Юман, за да разгледа бижутата на жертвата: обиците, пръстените и брошката. Скаре и Сайер забелязаха как някаква кола мина бавно покрай къщата на Гюндер, спря до пощенската кутия и шофьорът прочете табелата с името на живущия.

— Журналисти — отбеляза Сайер и присви очи. — Нищо не им убягва.

— Спят в колите — мрачно подметна Скаре и се обърна към Сайер: — Изглеждаше ми много горд със съпругата си.

Сайер кимна.

— Защо не е сигнализирал в полицията?