Отразена в теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-045-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Отразена в теб». Краткое содержание книги:
Гидиър Крос беше пожарът, който ме изгаряше с пламъците на най-тъмната наслада. Не можех да стоя далеч. Не исках. Той беше моят наркотик... моята страст... моето желание... Беше мой.
И двамата имахме рани, останали в душите ни от мрачното минало. Между нас нямаше как да се получи. Беше прекалено трудно, непоносимо болезнено... но имахме и невероятни мигове, когато сме в пълна хармония.
— Само когато ме свалят ли ти е наредено да се намесиш? Или има списък с различни ситуации?
Тя се поколеба за момент, след това въздъхна. Можех да си представя как изглеждах в нейните очи — апетитна блондинка, на която не може да се вярва достатъчно, че да бъде оставена сама.
— Има списък.
— Разбира се, че има!
Гидиън не би оставил нищо на случайността. Запитах се кога ли е съставил списъка — дали след като споменах, че искам да дойда във Вегас, или го е имал готов. Може би този списък съществува още от времето, когато е ходил с други жени. Може би го е написал заради Корин.
Колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах.
— Направо не е истина! — оплаках се на Кари, когато Шийла дискретно се отдръпна настрани, като че ли по този начин можеше да ме накара да забравя, че ме дебне. — Имам си бавачка.
— Какво?
Разказах му за случилото се и забелязах, че той стисна зъби.
— Това е чиста лудост, Ева — отсече той.
— Така е, по дяволите! И нямам намерение да се примирявам. Трябва веднъж завинаги да се научи, че връзките не се случват по този начин. И то след като ми наговори всички онези глупости за доверието. — Отпуснах се на шезлонга възмутена. — Какво доверие ми има той, след като е наел човек да ме следи и да разгонва непознатите?
— Не мога да приема подобно отношение, Ева. — Кари преметна крак и стана от шезлонга. — Не е редно.
— Мислиш, че не го съзнавам? И защо е избрал точно жена? Нямам нищо против жените с мъжки професии. Просто се питам дали се очаква от нея да ме следва и в тоалетната, или просто не би се доверил на някой мъж?
— Сериозно ли говориш? Защо, по дяволите, продължаваш да лежиш тук, вместо да измислиш нещо?
Мисълта, която се въртеше в главата ми, придоби завършен вид.
— Имам план.
— Така ли? — попита той и се ухили злорадо. — Кажи какъв.
Взех телефона си от масичката между нас и потърсих телефона на Бенджамин Кланси, личния бодигард на пастрока ми.
— Здравей, Кланси, обажда се Ева — поздравих го аз, след като той вдигна още на първото позвъняване.
Кари отвори широко очи зад грамадните си слънчеви очила.
— Ооо…
Изправих се и му прошепнах с устни:
— Качвам се горе.
Той кимна.
— Всичко е наред — отговорих аз на въпроса на Кланси.
Изчаках да вляза вътре, защото знаех, че Шийла идва, но все още е отвън.
— Слушай, искам да те помоля за една услуга.
Точно бях приключила разговора с Кланси, когато телефонът иззвъня. Усмихнах се, когато видях кой се обажда, и въодушевено възкликнах:
— Здрасти, татко!
— Как е момичето ми? — засмя се той.
— Причинявам неприятности и се забавлявам — отвърнах аз, метнах саронга си върху един стол и седнах. — Ти как си?
— Предотвратявам неприятностите и от време на време се забавлявам.
Виктор Рейъс беше полицай в Оушънсайд, Калифорния, и това беше причината да избера университета в Сан Диего. Майка ми преживяваше труден период със съпруг номер две, а аз бях в бунтарска фаза и превръщах собствения си живот в ад, опитвайки се да забравя онова, което Нейтън ми бе причинявал толкова дълго.
Решението да се измъкна от задушаващата прегръдка на майка ми беше едно от най-мъдрите в живота ми. Спокойната, безгранична любов на баща ми към мен, неговото единствено дете, напълно промени живота ми. Той ми даде свободата, от която толкова много се нуждаех, като очерта ясни и неоспорими граници, и уреди да започна терапия при доктор Травис, което пък постави началото на дългия път към оздравяването и на приятелството ми с Кари.
— Липсваш ми — казах в слушалката.
Много обичах майка си и знаех, че и тя ме обича, но отношенията ми с нея бяха доста трудни, докато с баща ми всичко беше толкова лесно.
— Тогава може би ще се зарадваш на новината, която имам да ти съобщя. Мога да дойда при теб след около две седмици, не следващата, а по-следващата седмица, ако разбира се, нямаш нищо против. Не искам да те притеснявам.
— О, господи, татко! Никога не можеш да ме притесниш. Ще те чакам с нетърпение.
— Ще бъде кратко гостуване. Ще пътувам с нощния полет в четвъртък и ще се прибера в неделя вечерта.
— Страхотно! Започвам да правя планове. Ще си прекараме перфектно!