В огъня [bg]

Бе удушил младия фелдшер, за да се добере до нея. На какво ли още беше способен?

Сега, след като бе откраднала колата, трябваше да действа бързо и да бъде постоянно в движение. Открие ли я полицията, намери ли я Джей Ди, нямаше да има друг шанс за бягство. Но първо трябваше да се види с Кейн.

Кейн Гантри имаше да отговаря за много неща.

Към отбивката за хелинга на Гантри сочеше написана ръкописно табела, закована на завоя на тесен черен път, и щом зави, тя дочу далечен шум от мотори и мъжки гласове. Лодките на Кейн се прибираха след дългия ден, прекаран в открити води, което означаваше, че целият му екипаж ще бъде на доковете и ще разтоварва улова и пасажерите, които бяха качили по пътя. Беше понеделник, така че едва ли много туристи са искали да излязат за риба.

Тя изгаси фаровете и спря на няколкостотин метра от доковете и забеляза силуета на едрия мъж, застанал на края на кея. Дърпаше пълна мрежа, която се поклащаше от скрипеца на голям катер. Задържа мрежата, прицели се, спусна я над една огромна дървена количка и я освободи. Стридите дрънчаха върху дървото като счупени чинии.

Нищо няма да ми направи пред хората си, убеждаваше се тя, когато слезе от колата и тръгна към дока. След всичко, което Реми направи за него, няма да посмее.

— Подкараха го към т’ва хубавото местенце на Даръл и пак чух бръмченето — обясняваше на останалите Таг Макгий, един от по-възрастните мъже от екипажа, докато разтоварваха улова. Съсухрените, загрубели от времето кейджуни, които работеха за Гантри, прекарваха целия си живот във водата и ако не ловуваха там или на сушата, говореха за работата си. — Беше пълнолуние, разбираш ли, и му викам на онзи янки, може да са ония стари черни роби дет’ се удавили в лагуната през войната при настъплението на северняците. А той ми вика: „Ами вече да се връщаме. Май хванах достатъчно.“

Всички мъже се изхилиха на тези думи. Кейн каза нещо тихо на мъжа и той вдигна ръка.

— Показах му, че е само пасаж костури, дето си бръмчи под водата, шефе. — Таг поклати глава с отвращение. — Той вика: „Хич не искам да хващам призрачни риби“.

— Все така плашиш туристите, които си плащат, Таг Макгий — обади се Сейбъл и всички погледи се обърнаха към нея. Работата временно замря. — Не те ли е срам.

Кейн се обърна към нея, но залязващото зад гърба му слънце остави лицето му в сянка.

— Добър вечер, госпожо Душейн. — Таг погледна към нея, после към шефа си, покашля се и размаха ръце към мъжете: — Размърдайте си задниците и карайте тез талиги към бараките.

Изведнъж всички се заловиха за работа, освен Кейн, който стоеше и чакаше, загледан в Сейбъл, която бавно се приближаваше по избелелите дъски към лодката му. Проговори, чак когато тя се приближи на няколко метра от него: