Още въздух [bg]

Преувеличил съм, ако съм създал впечатлението, че риболовът е единственото, което ме вълнуваше тогава. Със сигурност държеше първото място, но четенето достойно се класираше на второ. Ще да съм бил на десет-единайсет години, когато започнах да чета — по свое желание, искам да кажа. На тази възраст то е като да откриеш нов свят. Чета доста дори сега, всъщност не са много седмиците, в които не изгълтвам по два-три романа. Можете да ме наречете типичен член на библиотеката „Бутс“, неизменно си падам по най-новия бестселър („Добрите другари“, „Бенгалският кавалерист“, „Замъкът на шапкаря“ — запалих се по всичките), а от година и повече съм член на Левия читателски клуб. През 1918-а, на около двайсет и пет годишна възраст, се отдадох на нещо като пиршество с книги и оттогава мирогледът ми много се промени. Но нищо не може да се сравни с онези първи години, когато внезапно откриваш, че можеш да отвориш седмичен вестник за един пенс и веднага да се потопиш в бърлога на крадци, китайско свърталище на пушачи на опиум, полинезийски остров или бразилските гори.

Най-голямо удоволствие четенето ми доставяше между единайсет и шестнайсет годишна възраст. Отначало все момчешките седмични издания за по един пенс — тънки вестничета с ужасен печат и трицветна илюстрация на корицата, — а малко по-късно и книги. Шерлок Холмс, доктор Никола, „Железният пират“, „Дракула“, Рафълс. Още Нат Гулд, Рейнджър Гъл и един друг, чието име не помня, но пишеше книги за бокс почти със скоростта, с която Нат Гулд — за конни надбягвания. Предполагам, че ако родителите ми бяха малко по-образовани, щяха да ме тъпчат с „добри“ книги, Дикенс, Текери и прочие, а в интерес на истината в училище ни мъчеха с „Куентин Дъруърд“, чичо Изикиъл пък се опитваше чат-пат да ме подбуди да чета Ръскин и Карлайл. Но на практика у дома нямаше книги. Татко не беше прочел и една през живота си, освен Библията и „Помогни си сам“ на Смайли, а аз не посегнах по своя воля към „добра“ книга чак до много по-късно. Не съжалявам, че се получи така. Четях нещата, които ми се четяха, и извличах от тях много повече в сравнение с глупостите, които учехме в училище.