Синът на феите [bg]

Фриз се събуди в сивата светлина на студена зора. Лука похъркваше на отсрещното легло — леко сумтене, последвано от подсвирване. Фриз остана да лежи заслушан в равномерния звук известно време, преди да отвори очи, а после примигна, подпря се на лакът и се надигна. Не можа да повярва на очите си. Леглото до него сега беше заето от монахиня, лежаща по гръб, с лице, бяло като качулката й, която бе отметната назад, разкривайки влажната й обръсната глава. Пръстите й, сключени в молитвен жест върху напълно неподвижните й гърди, бяха посинели, ноктите — обточени сякаш с мастило. Най-ужасното от всичко обаче бяха очите й, които бяха ужасяващо отворени, със зеници, толкова разширени, че се виждаше само черно. Беше съвършено неподвижна. Явно — дори за неопитния, уплашен поглед на Фриз — беше мъртва.

Молеща се монахиня бе коленичила в краката й, неспирно нашепвайки молитвата на броеницата.[2] Друга стоеше на колене до главата й, шепнейки същите молитви. Тясното легло беше заобиколено с кръг от свещи, които осветяваха гледката като жива картина, изобразяваща мъченичество. Фриз се надигна и седна, сигурен, че сънува, надявайки се, че сънува, ощипа се с надежда да се събуди, и спусна крака на пода, безмълвно ругаейки пулсирането в главата си, все още без да се осмелява да стане.

— Сестро, Бог да ви благослови. Какво е станало с клетото момиче?

Монахинята при горния край на леглото не продума, докато не довърши молитвата, а после го погледна с очи, потъмнели от неизплакани сълзи.

— Умряла е в съня си — каза накрая. — Не знаем защо.

— Коя е тя? — Фриз се прекръсти с внезапен суеверен страх, че е някоя от монахините, дошли да дадат показания за тяхното разследване. — Бог да я прости и да приеме душата й.

— Сестра Августа — каза тя: име, което не му беше известно.

Той хвърли крадешком бърз поглед към бялото, студено лице и се присви ужасено от чернотата на мъртвия й поглед.

— В името на светците! Защо не сте й затворили очите и не сте сложили монети върху тях?