Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]
Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]

Электронная книга - «Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]». Краткое содержание книги:

В СССР до втората половина на XX век партокрацията държи чекистите в желязна хватка. След смъртта на Сталин неговата изпитана технология на периодични чистки не се прилага — Хрушчов няма време, а Брежнев няма воля. В резултат Андропов, като шеф на КГБ (Комитет за държавна сигурност) бавно, но неумолимо овладява апарата на ЦК на КПСС, болшинството в Политбюро и е избран за пореден Генерален секретар на КПСС. Следват Черненко и Горбачов с краха на комунизма в Европа и разпада на СССР. А каква е връзката на тези събития с интервенцията на СССР в Афганистан (1979–1989)? В основата на пъзела стои огромното количество афганистански наркотици, попаднали като трофей в ръцете на служителите от Външното разузнаване на КГБ. Как се подреждат парчетата на пъзела и как чекистите се превръщат в бизнесмени и олигарси, ще разберете от уникалното разследване на Ерик Форд.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 72
Перейти на страницу:

През 1960 година Грушко се връща от Норвегия и преминава във външното разузнаване. В началото на 70-те работи в Норвегия вече като шпионин, заместник-резидент е до 1972 година. Норвегия е един от основните центрове, в които започва да се оформя „европейската мафия“, точно там се събира задружна компания, която по-късно се превръща в ръководното ядро на тази мафия.

След Норвегия кариерата на Грушко се ускорява: заместник-началник на Трети отдел, после резидент в Дания. През 1977 година той вече е началник на Трети отдел. През 1980 е назначен за заместник-началник на ПГУ по европейската линия. От 1983 е първи заместник-началник на ПГУ. А като се има предвид, че по онова време начело на разузнаването е дилетантът Крючков, бивша партийна номенклатура, то генерал Грушко става реалният ръководител на цялото външно разузнаване. Когато Крючков става председател на КГБ и отстъпва ръководството на външното разузнаване на „азиатската мафия“ (януари 1989), той назначава Грушко за шеф на ВГУ (Второ главно управление — контраразузнаването). През януари 1991 година, когато си отиват последните заместници на председателя на КГБ от групата на „азиатците“, Грушко идва на мястото на генерал Бобков на поста първи заместник-председател на КГБ. Той остава на този пост до августовския пуч през 1991, в който взема много активно участие. И в резултат попада в затвора. Там здравето му се влошава и въпреки че го освобождават скоро, през април 1997 година Грушко умира.

Гризунов, Сергей Петрович. Роден през 1949 година. Завършва журналистика в МГУ. От 1974 работи в АПН. Бил е ръководител на бюрото на АПН в Югославия в началото на 90-те години, по времето, когато гражданската война там е в разгара си. Когато се случват такива събития, броят на разузнавачите в региона веднага се увеличава, при това там се изпращат отбрани кадри. Още повече че това става не някъде в Африка, а в Европа. През април 1994 година Гризунов става заместник-председател на Комитета по печата. Днес журналистите си спомнят за него с умиление, като за голям либерал (в сравнение с днешните гестаповци). Въпреки това на този пост го слагат именно като чекист. През 1996 година той неочаквано се отдава на бизнес: става вицепрезидент на американската корпорация ICN Pharmaceuticals, изкупила в Русия цели фармацевтични предприятия и множество аптеки. Компанията е основана още през 1960 от югославския емигрант Милан Панич, годишният й оборот надхвърля 700 милиона долара. През 1992 г. Панич за кратко е министър-председател на Югославия — изглежда, че тъкмо тогава се е запознал с Гризунов. През 2001 година в корпорацията става преврат, цялото ръководство начело с Панич е изгонено от акционерите. Решено е предприятията в Русия да се продадат. Тогава Гризунов става вицепрезидент на издателство „Московские новости“ (2001–2003). През юни 2003 година Гризунов се насочва към производството на стомана — влиза в ръководството на откритото акционерно дружество (ОАО) „Новолипецки металургичен комбинат. За това огромно предприятие се води ожесточена борба — „европейците побеждават.

Давидов, Олег Дмитриевич. Роден през 1940 година. Завършва Московския инженерно-строителен институт (МИСИ) през 1963, работи като инженер. Официално не е бил разузнавач. Шпионин, с вероятност 90 процента. Давидов работи първо във Финландия (1973–1975), под „чадъра“ на „Технопромекспорт“. После — в Либия (1978–1985), където в началото представлява „Атоменергоекспорт“, а след това е съветник в посолството. Нататък кариерата му се развива стремително: той е заместник-председател на Държавния комитет за икономически връзки (1986–1988), заместник-министър на външноикономическите връзки на СССР (1988–1991). През 1992 година става директор на компанията НИПЕК (търговия с нефт). От януари 1993 е първи заместник-министър на външноикономическите връзки на Русия. После става министър на външноикономическите връзки от септември 1993 до април 1997 година. В същото време от септември 1994 е вицепремиер. Не е известно защо тази блестяща кариера прекъсва. Давидов е бил в самия епицентър на нашата руска корупция. Само от един договор от 1995 година за доставки на газ в България той е спечелил 4,5 милиона долара. А подобни договори са много. Давидов държи „спечелените пари“ в „Ситибанк“ (Ню Йорк), в интернет откриваме дори номера на сметката. Сега Давидов е член на борда на директорите на „Лененерго“ и съветник на финландската компания „Иматра Войма“. Върнал се е, така да се каже, при извора.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 72
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)