Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
„Господи, ако си го изпратил да ме изпиташ, тогава помогни ми да умра, защото той ще вземе документа само от мъртвото ми тяло. Свети Лейбовиц, виж това и се моли за мен…“
— Какво е това? Амулет ли? — попита грабителят и постави листовете един до друг. — О! Единият е сянка на другия! Каква е тази магия? Как се нарича?
— Ами… транзисторна управляваща схема на възел 6-B — проговори монахът.
Бандитът държеше документите обърнати обратно, но все пак беше забелязал еднаквите елементи и буташе в тях с мръсния си пръст. На тези места оставаха големи петна и Франциск едва сдържаше сълзите си.
— За бога… — умолително говореше монахът. — Златото тук е толкова малко, че не става за нищо. Претеглете го на ръка. Тежи не повече от обикновена хартия. Това не представлява за вас никакъв интерес. Моля ви, сър, вземете дрехите ми, магарето, торбата, вземете всичко, но ми оставете тези документи. Те нищо не значат за вас…
Погледът на бандита стана замислен, докато слушаше монаха и потриваше челюст.
— Ще ти оставя всичко: и магарето, и дрехите, и багажа — предложи той. — Ще взема само амулетите.
— За бога, сър, най-напред ме убийте — завайка се Франциск.
— Ще видим. Кажи ми за какво служат тези неща.
— За нищо. Единият от тях е памет за човек, който е живял преди много години. Още в древността. А другият е само копие на първия. — Франциск се спря за миг, за да обмисли отговора си. — Чували ли сте за горските племена? За това как почитат предците си?
В сивите очи на грабителя изведнъж избухна пламък.
— Ние презираме нашите предци! — кресна той. — Да бъдат проклети тези, които са ни дали живот.
— Проклети! Проклети! — като ехо се отзова единият от хълма.
— Не исках да ви обиждам — кимна Франциск. — Този, чиято реликва държите… той не е от нашите предци. Той е бил наш древен учител. Ние почитаме паметта му. Това е само паметна реликва, нищо повече.
— А защо е необходимо копието?
— Аз го направих за себе си. За бога, сър, това ми отне петнадесет години. А на вас не ви трябва за нищо. За бога, нали няма да отнемете петнадесет години от човешкия живот? И то без всякаква полза за вас!
— Петнадесет години?
Грабителят отметна глава и се разсмя отново.
— Ти си загубил петнадесет години?
— Да, но… — Франциск замълча, като забеляза, че пръстът на бандита показва оригинала на документа.
— Това ти е отнело петнадесет години? А в сравнение с другото е същински боклук! — той се потупваше по корема и между пристъпите на груб смях продължаваше: — Ха-ха! Петнадесет години! И това е всичко, което си направил? За какво? Петнадесет години да нарисуваш тази глупост! Хо-хо! Женска работа!
Брат Франциск мълчеше. Объркването на бандита така го беше объркало, че той нищо не смееше да каже.
Все още смеейки се, грабителят постави документите един върху друг и се приготви да ги разкъса.
— Исусе! Мария! Йосифе! — зави монахът и падна на колене. — За бога, сър!
Грабителят хвърли хартиите на земята.
— Хайде да се бием за тях — предложи той с насмешка в гласа. — Твоите документи срещу моя нож.
— Хайде — побърза да се съгласи монахът, като си мислеше, че това ще даде възможност на небето да се намеси. — О, Господи, ти, който си дал сила на Яков…
Застанаха в изходни позиции. Брат Франциск се прекръсти, а противникът му извади ножа и го хвърли на земята до документите. Започнаха да се движат в кръг.
След три секунди монахът, охкайки и стенейки, лежеше по гръб, притиснат от грамадата мускули. Струваше му се, че някакъв остър камък е счупил гръбнака му.
— Ха-ха! — изсмя се грабителят и се надигна, за да вземе ножа си и документите.
— Моля ви, вземете само единия, не двата! Моля ви, в името на всичко свято! — брат Франциск пълзеше на колене пред победителя и умолително крещеше с пълно гърло.
— Можеш да си го откупиш — разсмя се бандитът. — Аз ги спечелих честно.
— Но аз нямам нищо. Аз съм беден!
— Нищо, ако са ти толкова необходими, ще намериш злато. Две хекло злато, това е моята цена. Ще запазя хартиите в колибата си. Можеш да си ги получиш обратно веднага, след като донесеш златото.
— Чуйте ме, тези документи имат важно значение и за други хора. Аз ги нося на светейшия папа. Може би той ще ви плати тази цена. Но трябва да ми оставите втория, за да мога да му го покажа. Той всъщност не струва нищо.
Грабителят се разсмя над главата му.
— Мисля, че за да го получиш, трябва да целунеш обувката ми.
Брат Франциск се хвърли и зацелува разгорещено крака му.
Това направи впечатление дори и на такъв закоравял престъпник. С ритник той отблъсна монаха от крака си и хвърли в лицето му оригинала на документа. После се метна на магарето и го подкара към хълма със засадата. Брат Франциск грабна безценния документ и побягна след бандита, като му благодареше горещо и го благославяше.