Дюна: Родът Атреидес
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: Prelude to Dune #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дюна: Родът Атреидес». Краткое содержание книги:
От време на време на Шадам му се приискваше никога да не се е сприятелявал с нахакания Фенринг. Така нямаше да умува толкова често над трудни решения. Да беше го зарязал още когато и двамата прохождаха. Освен че рискуваше много в компанията на подобен безмилостен унищожител на хора, чувстваше се и някак омърсен от дружбата им.
Все пак Хазимир му беше приятел! Свързваше ги нещо, което не се поддаваше на определение, макар понякога да търсеха думи за него. Засега му се струваше по-лесно да се надява, че наистина има приятел насреща си, а не да прекъсне връзката, с което би могъл да си навлече немислими опасности.
Гласът до ухото му го сепна.
— Любимото ви бренди, принце.
Изви очи — Фенринг му поднасяше голяма чаша с опушения тъмен оттенък на бренди от кирана. Взе я, но се загледа с подозрение в течността. Нямаше ли струйка с различен цвят, която още не се е размесила? Подуши брендито като ценител, опитвайки се да забележи дъх на чужд примес. Миризмата беше съвсем нормална. Но Фенринг би се погрижил и за това, нали? Пипаше сръчно и умело.
— Шадам, ако искаш, да придърпам детектора за отрови — промълви Хазимир с влудяващата си усмивка. — Не бих казал обаче същото за баща ти…
— А, да. Бавна отрова значи. Предполагам, че вече си избрал и конкретното вещество. Колко ще живее той след началото на процеса? Тоест… ако изобщо се захванем с това.
— Две-три години. Достатъчно, за да е естествено всичко.
Шадам вирна брадичка, придавайки си царствен вид.
— Сигурно разбираш, че мога да обмислям такова изменническо начинание единствено за благото на Империята. Трябва да предотвратим бедите, които ще причини баща ми.
— Разбира се.
— Две-три години… Времето ще ми стигне да се подготвя за тежките отговорности на управлението… докато ти изпълняваш по-неприятния дълг към Империята.
— Няма ли да го пиеш това бренди?
Шадам срещна пронизващия поглед на прекалено големите очи и усети тръпката на страха по гръбнака си. Достатъчно много беше затънал, за да не се доверява на своя приятел. Въздъхна пресекливо и отпи от ароматната течност.
Три дни по-късно Фенринг се промъкна като призрак между защитните полета и детекторите за отрови в двореца и застана над спящия император, заслушан в дишането му.
„Този май си няма грижи…“
Никой друг не би успял да проникне в строго охраняваната спалня на стария властник. Фенринг обаче владееше разнообразни похвати — тук подкуп, там преправен график, внезапно разболяла се наложница, отвлечено внимание на страж, лорд-камерхерът повикан заради някакво спешно съобщение… Бе го вършил неведнъж, подготвяйки се за неизбежното. Всички в двореца свикнаха с внезапните му появи и не смееха да задават излишни въпроси. Сега, според прецизните му изчисления, достойни дори за ментат, имаше три минути. С малко късмет — четири.
Стигаха му, за да промени хода на историята.
Със съвършен усет за точния миг, проявен в упражненията с кукли и с две злополучни прислужници от кухните, той се вслушваше в дишането на жертвата — досущ като готов за нападение лаза-тигьр. С едната си ръка придържаше внимателно свръхтънка игла, с другата — газов контейнер. Елруд лежеше по гръб в идеалното за целта положение и приличаше на мумия с обтегнатата по черепа му кожа.
Фенринг доближи контейнера. Броеше наум и чакаше.
Между едно издишване и вдишване натисна лостче и пръсна мъглица от мощно обезболяващо в лицето на стареца. Нямаше видима промяна, но той знаеше, че нервите мигновено са загубили чувствителността си. Време беше! Самонасочващата се игла влезе в носа на жертвата, мина през кухината на синуса и проникна в предния дял на мозъка. Без протакане Фенринг изпразни химическата бомба със закъснител и издърпа иглата. Няколко секунди и… готово! Нито следи, нито болка. Незабележимата многослойна молекулярна машинка се бе задействала. Миниатюрният катализатор започваше да подготвя гибелта, подобно на първата увредена клетка в гниеща ябълка.
При всяко отпиване от любимата си меланжова бира императорът щеше да получава от собствения си мозък микродози каталитична отрова. Така постоянната съставка от диетата му се превръщаше в чомарки — отрова в питието. Съзнанието му щеше да се срива постепенно — процес, носещ наслада единствено за осведомения наблюдател.
Фенринг обичаше да си изпипва работата.
Квизац хадерах: „скъсяване на пътя“. Това е изразът, с който в Бене Гесерит обозначават упорито търсеното генетично решение — бене-гесеритка, но от мъжки пол, чиито естествено присъщи психически сили ще преодолеят пространството и времето.