Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Бива си го по високите залози, но този тук е най-големият. Ще задигне всичко, ще видиш. Години е усъвършенствал тоя план.
Кожата й настръхна.
— Тоя план?
— Аха, ще има кинти, когато всичко свърши. — Той изщрака с тирантите си. — След няколко дни ще мога да си купя луксозна кифла като теб.
Мадлин със сигурност можеше да твърди, че никога досега не е била описвана като „луксозна кифла“. Не знаеше дали да смее или да плаче. Знаеше, че трябва да стъпче претенциите му, но той беше ценен източник на информация, информация, която можеше да спаси нечие богатство.
Нечий живот.
— Значи мистър Ръмбилоу ще спечели Играта? Но това е игра на шанса.
Големия Бил се смя силно и продължително.
— Само да ти кажа, че не сме оставили нищичко на шанса. Нищичко.
Мадлин затаи дъх.
— Не и след онзи път в Скофийлд, когато остана труп, не че не се оправих с него, но Ръмбилоу каза, че това скапало нещата.
Труп. Да не би Големия Бил да й признаваше, че е убил някого? Мадлин погледна оцапаните му пръсти, широките му устни, мазната му коса и разбра, че е извън силите й да контролира този човек. Все едно дали й харесваше или не, време беше за отстъпление.
С облекчение Мадлин видя, че мистър Ръмбилоу се е освободил от младите дами и маха настоятелно с ръка.
— Струва ми се, че мистър Ръмбилоу изисква вниманието ти.
— К’во ли пък иска сега? — Големия Бил изплю всичкия тютюн, измъкна шише от джоба си и отпи голяма глътка. — Изглежда като да е глътнал горещ ръжен.
— Бас държа, че е разтревожен заради твоето бръщолевене — и заради пиенето ти.
Големия Бил предложи шишето на Мадлин. Тя отказа и потръпна от отвращение. Не можа да му се усмихне. Не и след онзи коментар за трупа.
— Беше ми приятно да си побъбрим — побърза да каже тя.
Големия Бил сграбчи ръката й.
— Значи ще се видим довечера като свършиш с господарката ти?
От тази дързост по кожата й пролазиха тръпки.
— Не.
— Бойка си. Това ми харесва. Внимавай. — Той я бутна извън пътя.
Каретите с кошниците храна и гостите, които ги мързеше да ходят пеша, изтрополяха покрай тях.
— О-о-о, господарката ти ше те утрепе с поглед. Май по-добре да си вървя преди да си загазила.
— Май така е най-добре. — Не че Мадлин не можеше да се оправи с лейди Табард, когато му дойдеше времето, но времето още не бе дошло.
След още едно махване Големия Бил бързо закрачи към Ръмбилоу.
Лейди Табард наистина я гледаше яростно, но Мадлин й махна, кимна на Тамзин и с жест й показа, че се справя добре.
Което беше истина. Младата дама беше взела инструкциите й присърце и се държеше като родена флиртаджийка. На младите мъже им трябваше само един подканващ поглед от игривите й очи. Миналото й беше забравено и кавалерите бяха изцяло на нейно разположение. Женкарите се оказаха малко по-трудни, но точно сега Тамзин вървеше под ръка с мистър Дарнел, а Мадлин я държеше под око.
Лейди Табард престана с кръвнишките погледи и благоволи да се отпусне на седалката, говорейки шумно на лорд Табард и сочейки Тамзин. Той кимна одобрително и каретите продължиха напред.
Мадлин обгърна с поглед дългата редица хора, която се точеше по пътя и недалеч успя да види Гейбриъл. Трябваше да говори с него. Да му каже, че се налага да спре тази отвратителна игра и…
Хилейки се, Тамзин се върна при нея, сграбчи, я за ръката и я стисна.
— Мадлин, всички джентълмени ме харесват, а аз просто им се усмихвам и се държа така, сякаш са ми интересни.
— Какво? — Мадлин с усилие пренасочи вниманието си към Тамзин. — О, да. Разбира се. Ти си точно това, което искат.
— Хубава, млада и благословена със състояние — изрецитира Тамзин и за последно махна на мистър Дарнел. — Мистър Дарнел е приятен и според него роклята ми снощи е била най-стилното нещо, което някога е виждал. Казах му, че идеята беше твоя и той се впечатли силно. Може би ще успееш да събудиш интереса му и да се ожениш за него!
— Не съм тук, за да събуждам мъжкия интерес, а за да ти помогна. — Мадлин знаеше, че мистър Дарнел не се интересува от жени. Тази сутрин се беше запознала с камериера му и разбра, че привързаността между двамата мъже е нещо повече от споделяне на еднакъв вкус към красивото облекло.
— Обаче говореше с онзи грубиянин, слугата на Ръмбилоу. — Устата на Тамзин, този чувствен лък, се изви укорително надолу. — За твоята категория можеш да си хванеш нещо по-свястно
Мадлин беше изумена от наглостта на момичето.
— Ако не се лъжа, аз давам съвети относно ухажорите ти — изрече тя с възможно най-аристократичния си тон.
— А ако аз не се лъжа, ти се нуждаеш от съвет относно ухажорите си, щом си склонна да кокетничиш с този отвратителен грубиянин.