Диамантената тръба

Излязох от Капщад рано сутринта на 10 март с посока за Бомбай, като смятах да се отбия в Занзибар. През деня минах нос Бур, отвъд който ме посрещна необикновено силно вълнение, което силно подхвърляше кораба. На мръкване от североизток налетя силен ураган, който започна да ме отнася и да ме отклонява към юг, под предни връхни ветрила. През целия следващ ден «Света Ана» лежеше в откос, като се бореше с нарастващата сила на урагана. На разсъмване бурята още повече се усили, достигна невиждана, невъобразима сила. Загубих една след друга всичките си мачти. Мъжеството на екипажа неведнъж спасяваше кораба от сигурна гибел. Но изпратената ни от съдбата, чаша на страданието не беше изпразнена. Редица исполински вълни безпощадно се стовариха върху кораба, който, както и неговата команда, се изнури в дивата борба. Течът в носа и на палубата лиши «Света Ана» от устойчивост и в пет часа след пладне корабът заби нос, след това легна настрана и започна да потъва. В момента на тази последна, непоправима катастрофа аз се намирах в каютата си. Тъкмо бях влязъл и исках да взема…“ По-нататък следваше съвсем нечетлив пасаж от бележката, след това отново можеше да се прочете: „… страшен трясък и наклон на кораба, воплите и богохулните ругатни заглушиха бесния вой на бурята и грохота на вълните. Паднах и силно си ударих главата, после се търкулнах към вътрешната страна на каютата, станах и направих опит да се измъкна през вратата, която сега беше отгоре, между стените. Но дебелата врата очевидно беше затрупана с нещо и не се поддаваше на моите усилия. Задъхан, цял в пот, аз паднах напълно изнемощял на пода, безразличен към близката смърт. Като се посъвзех, отново се опитах да изкъртя вратата, удрях по нея с креслото, след това с крака на масата, но само изпочупих мебелите, без дори да повредя вратата. Чуках и крещях до пълно изгубване на силите си, но никой не ми дойде на помощ и аз се уверих в гибелта на своите хора и започнах да чакам края си. Мина много време, но водата навлизаше в каютата много бавно: за един час се насъбра не повече от трийсет сантиметра. Потресен до дъното на душата си от катастрофата, аз не можах веднага да разбера, че много лекият товар на кораба — носехме корк от Португалия — и прославената здравина на корпуса на «Света Ана» не ще позволят на кораба изведнъж да отиде на дъното. Тъй че имам известно време да си спомня, преди да загина, за своите открития. Ще се опитам да ги предам на хората, тъй като от безгрижие и неугасима жажда да ги попълня не успях да направя това по-рано.