Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
— Господи, това е ужасно! Защо ще правят такова нещо?
Мърсър просто сви рамене: не бе нужно тя да разбира за урановата мина.
— Не знаем. Надявахме се, че този материал ще ни помогне да разберем.
Серена захапа долната си устна.
— Вие двамата собствено проучване ли правите, или това е някаква правителствена поръчка?
— Аз съм правителствен служител — отвърна Кали. — Съжалявам, но не мога да ви кажа длъжността си. Мърсър е цивилен консултант.
Мърсър се опита да сдържи усмивката си. Кали беше вложила в гласа си точно толкова намек, че да накара Серена Балард да си направи собствено заключение и да направи предложение, без да са я помолили.
— Щях да ви оставя нещата за през нощта, за да мога да ги върна в „Кийлър“, но ако това е служебна работа, задръжте ги, докато приключите. Просто след това ми ги върнете, за да мога да ги изпратя.
Мърсър й отправи най-хубавата си усмивка.
— Ще ви предложа нещо по-добро. Лично ще ги изпратя в „Кийлър“ с обещанието, че доколкото можем, ще ви информираме за всичко.
Серена засия от това, че я включват.
— Не бих могла да искам повече. — Изправи се. — 0, и тъй като държа на думата си, ви уредих стаи за сметка на хотел „Деко Палас“. Вече трябва да сте в системата. Просто кажете имената си на рецепцията.
— И не се тревожете — каза Хари, докато се ръкуваше с нея, — хотелът ще компенсира цената повече от достатъчно, когато приключа с казиното довечера.
След като Серена си тръгна, отидоха на рецепцията, за да получат картите за стаите си. Хари остави чантата си на Мърсър с неясното обещание да се върне, преди да си тръгнат от Атлантик Сити на сутринта, и тръгна към игралните маси, като жизнерадостно потропваше с бастуна си на всяка крачка. Стаите им бяха на различни етажи, затова Мърсър остави на Кали половината документи, които им бе дала Серена, а другата взе със себе си. Уговориха се да се видят за вечеря в осем.
Мърсър реши да не взема душ засега и вместо това се настани в един фотьойл и започна да преглежда тетрадките на Честър Бауи. След като прелисти десетина страници, се убеди, че Джоуди, администраторката от колежа „Кийлър“, е права. Бауи наистина беше чалнат. Писанията му прескачаха от тема на тема, без да има връзка. На едно място се присмиваше на сър Артър Евънс относно изследванията му на Минойската култура в Кносос, а после правеше научни обосновки защо слънцето не би могло да стопи восъка от крилете на Икар. Пишеше, че момчето сигурно е изгубило съзнание поради липса на кислород и е паднало в морето. Пишеше го така, сякаш този мит беше факт.
След като бе стигнал до извода, че костите на изчез-галите видове от ледниковия период са основата за измислянето на демони и чудовища, Честър Бауи разглеждаше всички древни митове като факти и търсеше логичното им обяснение. Или поне дотолкова, доколкото той бе способен на това. Смяташе например, че прочутият Гордиев възел е бил лабиринт от жив плет на входа на Фригия, а Александър Велики просто го изсякъл с меча си.
Мърсър тъкмо беше зачел третата тетрадка, когато телефонът иззвъня.
— Ало?
— Забравих в коя стая си — каза Кали, бе останала без дъх.
— Десет деветдесет и две.
— Ей сега идвам. Открих нещо.
Минута по-късно той отвори вратата след настоятелното почукване на Кали. Тя влетя в стаята, очите й светеха. Беше махнала сакото си и той можеше да види очертанията на малките й гърди и движението им под копринената блуза.
— Честър Бауи е бил луд, но освен това и гений. Мърсър веднага се зарази от ентусиазма й.
— Какво откри?
— Адамант.
— Какво?
Тя му отправи закачлива усмивка.
— Не си точно такъв геолог, за какъвто се смяташе ли?
— Винаги съм подозирал, че не съм — отвърна Мърсър. — Какво е адамант?
— В древногръцката митология за сътворението на света, след като създали земята — тя погледна едно листче с бележки, — боговете възложили на Епиметей и брат му задачата да оформят всички животни. На някои дали криле, на други нокти, на трети бързина, на четвърти сила. За нещастие Епиметей раздал всички най-хубави атрибути и когато стигнал до човека, не му останало нищо и поискал съвет от брат си. Брат му го посъветвал какъв дар би подхождал на човека. Епиметей отишъл в небесата, запалил от слънцето факла и дарил на човека огъня, като така го направил по-висше същество от останалите. А можеш да си представиш, че това изобщо не влизало в сметките на Зевс, върховния бог. В гнева си…