Лоцманът

Лоцманът огледа внимателно това въоръжение, после с явно задоволство обгърна с поглед добре подредените палуби, изрядните, здрави платна и въжета и мъжествените лица на младите юнаци, които съставляваха екипажът. Отърсвайки се от студенината, която бе проявявал непрекъснато през краткото време, откакто беше с тия хора, сега той изрази чувствата си гласно и непринудено:

— Хубаво корабче си имате, мистър Барнстейбъл — рече той, и безстрашен екипаж. Добра работа можете да свършите в случай на нужда, сър и мисля, че тоя час не е далеч.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре! — отвърна смелият моряк. Откакто напуснахме Брест, нито веднъж не съм имал случай да си послужа с тия оръдия, макар, че в Ламанша срещнахме няколко неприятелски катера, с които нашите булдози много искаха да си поприказват. Мистър Грифит ще ви потвърди, господин лоцман, че моите шест топчета могат при нужда да реват колкото осемнайсетте оръдия на фрегатата.

— Но без особена полза — забеляза Грифит. Vox et praeterea nihil25, както казваха в училище.

— Не зная гръцки и латински като вас, мистър Грифит — отвърна командирът на „Ариел“, но ако искате да кажете, че тези седем бронзови играчки не могат да запратят гюлле на разстояние, каквото се полага на оръдия с такива размери и при такава височина над водата, или да пръскат картеч като вашите бомбарди26 надявам се, че преди да се разделим, ще имате възможност да се убедите в противното.