Граф Монте Кристо [bg]

Рене го очакваше с нетърпение, което споделяха и всички останали. Затова го посрещнаха с всеобщо възклицание:

— Е, главорезо, опора на държавата, роялистки Бруте — извика един, какво има? Хайде разказвайте!

— Да не се готви нов терор? — попита друг. — Да не би корсиканският людоед да е излязъл от леговището си? — запита трети.

— Госпожо маркизо — рече Вилфор, като се приближи до бъдещата си тъща, — моля да ме извините, че съм принуден да ви оставя… Господин маркизе, ще ми позволите ли да ви кажа две думи насаме?

— Как, значи наистина е сериозно? — попита маркизата, съзряла облака, който помрачаваше челото на Вилфор.

— Толкова сериозно, че съм принуден да се сбогувам с вас за няколко дни; и тъй — продължи той, като се обърна към Рене, — вие виждате, че работата е сериозна.

— Заминавате ли? — извика Рене, безсилна да скрие вълнението, което й причиняваше това неочаквано съобщение.

— Уви, да — отговори Вилфор, — налага се.

— А къде отивате? — попита маркизата.

— Това е съдебна тайна, госпожо маркизо, но ако някой има поръчки за Париж, един мой приятел тръгва за там тази вечер и ще се заеме с тях на драго сърце.

Всички се спогледаха.

— Вие искате да поговорите с мене? — попита маркизът.

— Да, ако обичате, да минем във вашия кабинет.

Маркизът взе Вилфор подръка и излезе с него.

— Е, какво става? — попита маркизът, когато влязоха в кабинета. — Говорете.

— Нещо извънредно сериозно, което налага веднага заминаването ми за Париж. Сега, маркизе, извинете ме за грубия ми и нескромен въпрос, имате ли ренти от държавата?

— Цялото ми състояние е в облигации; шестстотин-седемстотин хиляди франка приблизително.

— Тогава продайте ги, маркизе, продайте ги или вие сте разорен.

— Но как искате да ги продам оттук?

— Вие имате борсов посредник, нали?

— Да.

— Дайте ми писмо до него; нека той ги продаде, без да губи нито минута, нито секунда; може би дори аз ще пристигна твърде късно.

— Поврага рече маркизът, — да не губим време.

И той седна до масата и написа до своя борсов посредник писмо, с което му заповядваше да продаде облигациите на всяка цена.

— Сега освен това писмо — рече Вилфор, като го скъта грижливо в портфейла си — трябва ми още едно.

— До кого?

— До краля.

— До краля ли?

— Да.

— Но аз не се наемам да пиша така на негово величество.

— Пък и аз не го искам от вас, но ви моля да го поискате от господин дьо Салвьо. Той трябва да ми даде писмо, с което ще мога да проникна при негово величество, без да се подхвърлям на всички формалности, свързани с една аудиенция, и да губя ценно време.

— Ами вашия министър на правосъдието? Той има право на свободен достъп в Тюйлери и чрез него вие можете всяка минута от денонощието да отидете при краля?

— Да, разбирам, но защо ще деля с друг заслугата за известието, което нося? Разбирате ли ме? Министърът на правосъдието ще ме измести съвсем естествено на втори план и ще ми отнеме цялата награда. Ще ви кажа само едно, маркизе: ако аз пристигна пръв в Тюйлери, попрището ми е осигурено, защото ще направя на краля услуга, която той никога няма да забрави.