Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Напуснал е града. — Харди му разказа за посещението си в „Меривейл“. За отсъствията на децата.
— Ченгетата знаят ли?
Харди се сепна, осъзнавайки, че те по всяка вероятност не знаят. И през ум не му мина да позвъни на Глицки, защото лейтенантът му бе заявил, че всъщност Рон Бомонт не го интересува като заподозрян. Но Фримън имаше право. Бягството му променяше нещата.
— Веднага ще им се обадя.
— Не е зле да се видиш и с Франи. Като разбере, че наистина е избягал и изглежда като заподозрян в убийство, тя може и да промени решението си да го защитава.
— Добра идея — отвърна Харди. Държеше си езика зад зъбите. — Така ще направя.
— Първо виж новините — заръча Фримън. — Започват след около пет минути на Четвърти канал.
— На него съм. И ти благодаря, Дейвид.
Фримън се засмя.
— Шегуваш ли се? Нали за това живея.
Идеята да се обади на Глицки беше добра. Неговите инспектори с радост щяха да заподозрат всеки друг, освен Рон в убийството на Брий. Но сега, когато Рон явно бе избягал от правосъдието — а Харди бе принуден да направи това предположение, — Ейб ще трябва да предприеме нещо.
— И защо? — попита лейтенантът, а в гласа му започваше да се прокрадва раздразнение. — Какво искаш от мен?
— Да го намериш, Ейб. Все повече заприличва на убиец. Длъжен си да го признаеш.
— Може би донякъде, но Скот Рандъл вече го издирва под дърво и камък. Имам чувството, че ще е забавно да му погледаме сеира известно време.
— А междувременно Франи ще гние в затвора.
Харди чу търпеливата му въздишка от другата страна на телефонната линия. Последва кратко мълчание.
— Постигна ли някакъв напредък със съдия Брон? А Фримън?
— Не.
— Ами тогава Франи, изглежда, ще остане вътре четири дни, независимо от всичко, нали?
Харди нямаше готов отговор. Вярно беше.
Глицки продължи — логично и безпристрастно:
— Дори Рон да пристигне със собственоръчно подписано признание, съдържащо всичко, което Рандъл иска от Франи, според мен това няма да промени нищо, ама нищичко. Прав ли съм?
Харди знаеше, че е прав. Франи бе в затвора по две различни обвинения в оскърбление. Дори да проговори още сега, пак ще трябва да изплати целия си дълг от четири дни към Мариан Брон. А от друга страна, дори Брон да отмени това наказание, Франи ще остане в затвора заради тайната, докато Скот Рандъл не й каже, че може да си върви.
Харди знаеше всичко това, но то не му носеше никаква утеха.
— Виж, Ейб, може би все пак ще накарам Брон…
— „Може би“ е ключовата дума тук. Виж, Диз, застъпих се пред Прат, опитах се да принудя Рандъл, два пъти се видях с Франи, за да се уверя, че там се грижат за нея и май е така. И аз като теб не съм във възторг от ставащото.
— Зная, Ейб. Не казвам, че ти не…
— Но всичко, свързано с Рон Бомонт, няма да стои на дневен ред през следващите три дни. Непосредственият ти проблем е с Брон.
— Но ако намериш Рон, издействаш съдебно разпореждане, наемеш и други агенции да търсят…
— И после какво? Това бездруго ще стане, щом съдебните заседатели се съберат отново във вторник. Ще го подведат под отговорност, освен ако моите момчета не намерят друг заподозрян, и тогава всичко живо ще започне да го издирва. Така че вероятно ще го открият. Но дори и тогава, ако наистина е убиец, той няма да каже нищо. И какво ще прави Франи тогава?
— Не зная, Ейб, просто не зная.
— Господи — гласът на полицая омекна. Ейб видимо му съчувстваше, дори се опитваше да му помага на няколко фронта, но просто нищо не можеше да се направи. — Ти какво мислиш, Диз? Тя не ти ли загатна за какво става дума? Имаш ли изобщо някаква представа?
Харди се насили да процеди:
— Никаква, Ейб — излъга той. — Ама никаква.
Петнайсет минути след края на новините той вече си бе облякъл палтото и излизаше, когато телефонът отново иззвъня. Не се съмняваше, че нападението на репортерите започва и щеше да остави телефонният секретар да записва, а той щеше да тръгне към центъра. Но после си спомни, че може да е Ерин или децата, затова реши да прослуша обаждането от апарата в коридора.
— Ало? — Непознат глас — навярно на репортер, и то достатъчно чевръсто успял да се сдобие с номера на телефона на Харди, невписан в указателя. Звучеше видимо разочаровано, че не се бе свързал за интервю. Е, Харди нямаше желание да разговаря с репортери. Запъти се към външната врата да излезе. Гласът продължи: — Опитвам се да се свържа с Дизмъс Харди. Името ми е Рон Бомонт и току-що гледах новините по…