Тортила Флет
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тортила Флет». Краткое содержание книги:
Твърде често, за да убива време през следобедите, Сладура вадеше прахосмукачката и я облягаше на някой стол. Когато приятелките й идваха да я видят, тя я буташе напред-назад, да покаже колко леко се плъзга. И самата Долорес бръмчеше като мотор, за да имитира прахосмукачка, която работи.
— Моят приятел е богат човек — казваше тя. — Аз смятам, че съвсем скоро ще прокарат електрически ток направо в къщи, и тогава, само като каже „бррр“ и хоп — цялата къща ще е чиста!
Приятелките й се опитваха да омаловажат подаръка, като казваха: „Колко жалко е, че не може да се използува тази машина!“ Или пък: „бе то, да си кажем правата, няма нищо по-хубаво от метлата и лопатата, стига само да знаеш как да си служиш с тях!“ — но тяхната завист беше безсилна пред прахосмукачката. Благодарение на нейното притежание Сладура се издигна до върха на обществената стълбица в Тортила Флет. Хората, които не й помнеха името, я наричаха „Онази с машината за метене“. Често, когато неприятелите й минаваха край нейната къща, Сладура се появяваше до прозореца и буташе напред-назад прахосмукачката, а от гърлото й се разнасяше оглушително бръмчене. Наистина, след като беше премитала къщата дни наред все по тоя начин, тя продължаваше да тика прахосмукачката насам-натам по силата на теорията, че тя, разбира се, чисти по-добре с електричество, но човек не може да има всичко наведнъж.
Тя предизвика завист в много домове. Нейното държане стана достойно и пълно с грация и тя държеше брадичката си високо изправена, както подобава на една собственица на машина за метене. В разговора си тя често я споменаваше:
— Рамон мина тази заран, когато тиках прахосмукачката…
— Не бяха минали и три часа, откакто пометох с прахосмукачката, и Луиза Митър си поряза ръката.
Но в своето обществено издигане тя не пренебрегна Дани. Гласът й заръмжаваше от вълнение, когато той беше при нея. Тя извиваше снага като млад бор срещу вятъра. И той прекарваше всяка вечер в къщата на Сладура.
Отначало неговите приятели не обръщаха внимание на отсъствието му, защото в правото на всеки мъж е да си има такива малки афери. Но след като минаха цели седмици и от твърде бурния семеен живот Дани взе да бледнее и да става безразличен към света, приятелите му дойдоха до убеждението, че благодарността на Сладура за прахосмукачката не е от полза за здравето на Дани. Те изпитваха и ревност, че такова едно положение може толкова дълго време да отнема всичките му интереси.
Пайлън, Пабло и Джизъс Мария Коркоран поред се опитаха да прелъстят и завладеят гнездото на неговите чувства, но колкото и да бе поласкана от вниманието им, Сладура остана вярна на мъжа, който я бе издигнал до такива висоти на обществото. С оглед на бъдещето тя се опита да остане добра приятелка и на тримата, защото знаеше колко нетрайно е щастието, но иначе твърдо отказа да сподели с приятелите на Дани онова, което сега за сега беше посветено изцяло на Дани.
Тогава в отчаянието си приятелите образуваха група, предназначена за нейното съкрушаване.
Може би Дани дълбоко в душата си беше вече почнал да изпитва досада от чувствата на Сладура и от задълженията, които те му налагаха. Но ако в него наистина имаше такава промяна, той не би я признал пред себе си!
Веднъж, в три часа следобед, Пайлън, Пабло, Джизъс Мария и унило следващият ги Джо Портаджи се върнаха тържествуващи, след като бяха прекарали в неимоверни усилия целия ден. За организираната от тях кампания Пайлън бе вложил и използувал до последна граница своята безжалостна логика, Пабло — своя артистичен финес, а Джизъс Мария Коркоран — своята нежност и човечност. Големия Джо не беше допринесъл нищо.
Сега те се връщаха като четирима ловци след гонка, още по-щастливи от факта, че победата им бе трудна за постигане. А в Монтерей един нещастен, изумен италианец постепенно достигаше до убеждението, че е бил измамен.
Пайлън носеше шише с галон вино, скрито във вързоп бръшлян. Те радостно нахлуха в къщата на Дани и Пайлън сложи галона на масата.
Дани се събуди от дълбокия си сън, усмихна се, тихо стана от леглото и извади бурканите. Той наля виното. Неговите четирима приятели се строполиха на столовете. Това беше един твърде изтощителен ден.
Те пиеха кротко в късния следобед, в това време на странен преход. Тогава почти всеки човек в Тортила Флет си почива, размисля над ония неща, които са станали с него през току-що изтеклия ден, и разсъждава за възможностите на вечерта. За много неща може Да се разисква в такъв един следобед.