Капитанът и дивата котка
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитанът и дивата котка». Краткое содержание книги:
— За нас е удоволствие да ни гостува такава красива дама — отправи й комплимент Джошуа.
— О, много ви благодаря, мистър Пинтасъл, толкова сте любезен.
— Напротив, напротив, мис Самърфийлд. Няма думи, които да опишат красотата ви. — Очите му проследиха линията на шията й и Глори усети колко огнен беше този поглед. Никълъс се намръщи още повече. Джошуа веднага усети неодобрението на капитана и се обърна към него: — Не сте ли и вие на моето мнение, капитане?
— Уверявам ви, Джошуа, че напълно съзнавам колко очарователна е мис Самърфийлд… както го съзнава и тя.
Глори се скова. Това вече беше истинският капитан Блекуел със съмнителните му комплименти и наглите забележки. Джошуа се усмихна смутено.
— Исках само да кажа, че се наслаждаваме на компанията й.
— Вече го направихте, Джош. — Сивите очи станаха още по-студени. Ако не беше наясно с мотивите му, Глори щеше да помисли, че ревнува.
— Е, не ми се ще да се оттегля толкова рано — намеси се в разговора мадам Лафарж, — защото знам, че така вредя на занаята! — Тя се изсмя гърлено. — Но имам нужда от почивка. Щом стигнем в Кейп, няма да имам много време за сън. — Тя намигна на Глори и се ухили широко. — Моля джентълмените и красивата мис да ме извинят. — Тя се изправи, като едва измъкна от стола пищното си тяло.
Глори също пожела да се оттегли. Вече се беше наситила на капитан Блекуел. Очевидната липса на интерес към сътрапезниците я объркваше и ожесточаваше. Или наистина беше наранена само суетността й, както твърдеше капитанът?
— Мисля, че и аз ще се оттегля — проговори сковано тя.
Джошуа Пинтасъл се надигна, за да отмести стола й. Грубите греди на пода проскърцаха тревожно.
— За мен ще бъде особена чест, ако ми позволите да ви придружа до кабината, мис Самърфийлд — каза той и мекият му глас предрезгавя от вълнение.
— Имам да обсъдя още някои неща с мис Самърфийлд — отговори вместо нея Никълъс и погледна остро първия си помощник, за да подчертае, че това е заповед, а не само обяснение.
— Разбира се, капитане. — Джошуа погледна смутено младата дама. — Желая ви приятна почивка, мис Самърфийлд.
— Ще се радвам да ме наричате просто Глори — отговори сладко тя и му се усмихна с цялата си прелест. Капитанът със сигурност нямаше да се зарадва. Отново я обзе злобно задоволство.
— О, много ви благодаря, Глори — отвърна зарадвано момъкът. — А вие ще ме наричате ли Джош?
— С удоволствие.
Тя потисна усмивката си, защото Никълъс беше уловил ръката й и в хватката му нямаше и капка учтивост. Това беше малка победа, но все пак победа. Щом Никълъс Блекуел не се интересуваше от нея, тя щеше да посвети вниманието си на Джошуа Пинтасъл. Щеше да му позволи да я ухажва все едно какво мислеше капитанът!
Никълъс я придружи мълчаливо до палубата. Джаго Дод мина покрай тях и Глори го дари със сияеща усмивка. Никълъс тръсна неодобрително глава и я поведе към едно усамотено местенце до релинга.
— Мислех, че сте ме разбрали. Искам да стоите далече от екипажа.
— Това включва ли и мистър Пинтасъл? Според мен той заслужава доверие.
— Да, включва и него. Джошуа е отличен офицер и е джентълмен. Но другите няма да разберат дружбата ви с него. Трябва ли да ви напомня — той вдигна брадичката й и я принуди да го погледне в лицето, — че ми обещахте да изпълнявате заповедите ми?
Глори стисна зъби.
— Аз съм просто учтива, и това не може да бъде в противоречие със заповедите ви, капитане.
Никълъс се ядоса още повече. Това момиче беше своенравно, разглезено и невероятно безсрамно. Не само го излъга за целта на пътуването си на Север — той беше твърдо убеден в това, — ами и се опитваше да се меси в отношенията му с екипажа. Да не говорим за проблемите, които му създаваше с присъствието си. Защо, по дяволите, й позволи да остане на борда?
— Аз нося отговорност за вас, мис Самърфийлд — проговори студено той. — Моите мъже са в морето от няколко седмици. Краткият ни престой в Чарлстън само отвори апетита им. Обърнете се и ги погледнете. — Той посочи тримата едри грубияни, които работеха под голямата мачта. — Повечето от тях са свикнали да си вземат всичко, което поискат. Ако им хрумне, че искат да ви имат, само Джош, Мак и аз можем да ги спрем. Ако продължавате да флиртувате с Джош, той отпада.
— Да флиртувам! Как смеете да ме обвинявате, че флиртувам! Двамата просто разговаряхме учтиво. Вие изобщо не ми обърнахте внимание, а с мадам Лафарж нямаме нищо общо.