Магия за кинжал

— Ах, богове! Ще дойдеш ли с мен?

— Нима си се съмнявал? Ще те последвам където и да било. Не ме интересува какво си направил.

— Но ти нямаш дори дрехи.

— Мислиш ли, че това ме вълнува?

Изведнъж му се стори, че никога не я е поглеждал истински — клетата, слаба девойка, сега се усмихваше като освирепял боец при мисълта, че ще избяга с един изгнаник.

— Прости ми — каза Галрион. — Ела… конят ми е наблизо.

В този миг чу звука — едва доловимо пращене на сух клон.

— Бягай! — изкрещя Брангуен.

Галрион се завъртя… но вече бе твърде късно. Пазачите бяха наскачали от дърветата и го обкръжаваха като хрътки около елен. Принцът зае бойна стойка, вдигна кинжала и мислено си обеща да отнесе поне един от тях, преди да загине. Някакъв едър мъж си проправи път през тълпата от стражи.

— Това няма да ти помогне, хлапе — каза Адорик.

Галрион се изправи — не можеше да убие собствения си баща. Когато захвърли кинжала пред нозете на краля, Адорик се наведе и го вдигна, а усмивката му бе по-студена от зимен вихър. Галрион чу зад гърба си задавените ридания на Брангуен и шепота на Герейнт, който се мъчеше да я утеши.

— Щом работата опре до кучка, и най-лютото псе омеква — подхвърли Адорик. — Отведете го при огъня. Искам да огледам добре това мое пале.

Стражите поведоха Галрион покрай шатрата към по-големия лагерен огън, където кралят вече бе застанал с разкрачени нозе и с ръце на кръста. Някой донесе плаща на Брангуен, тя се загърна и впи отчаян поглед в принца. Герейнт несръчно положи ръка върху рамото й и я притисна към себе си.

— Е, кутренце — изрече Адорик. — Какво можеш да кажеш в своя защита?

— Нищо, татко. Имам само една молба.

Преди да отговори, Адорик измъкна своя кинжал и взе небрежно да си играе с него.

— И откъде ти хрумна, че имаш правото да молиш за каквото и да било?

— Не претендирам за право, а моля заради дамата. Отпрати я настрани, преди да ме убиеш.

— Разумно. Приемам молбата.

Брангуен изпищя и блъсна Герейнт тъй силно, че той залитна, после изтича напред и се хвърли в нозете на краля.

— Моля ви, господарю, моля ви. Умолявам ви заради майка му. Ако трябва да пролеете кръв, вземете моята.

Тя вкопчи пръсти в ризата на краля и изпъна гърлото си нагоре. С разпиляната по раменете коса и просълзеното си лице изглеждаше тъй красива, че дори кралските рицари шумно почнаха да въздишат от жалост.

— Ах, богове — промърмори Адорик. — Толкова ли обичаш този мой непрокопсаник?

— Да. Бих отишла с него където и да било, дори в Отвъдните земи.

Адорик огледа кинжала си, после въздъхна и го прибра.

— Герейнт! — изрева той.

Герейнт пристъпи към краля, хвана Брангуен за раменете и се опита да я издърпа назад, но тя се изтръгна от ръцете му. Галрион усети, че му прилошава и едва се удържа на крака. Чувстваше се недостоен за нея и този втори провал просто го смазваше.

— Е, кълна се във всички адове — кротко изрече Адорик. — Щом не мога да ти прережа гърлото, Галрион, как да уредим този дребен въпрос?