Голо лице

Усети как клепачите му започват да натежават. Таблетките и горещата баня си бяха свършили работата добре. Той се измъкна c усилие от ваната, внимателно подсуши разнебитеното си тяло c мъхестата хавлия и облече пижамата. Легна и нагласи електрическия будилник за шест. Катскилс2, помисли си той. Какво подходящо име. И потъна в дълбок и безпаметен сън.

Събуди се още на мига, в който звънна будилникът. Сякаш не беше имало никакво прекъсване на мисловния му процес, защото първата му мисъл след пробуждането беше Не вярвам в поредицата от съвпадения и не вярвам че един от клиентите ми е масов убиец. Следователно, или съм параноик, или се превръщам в такъв. Трябваше да се консултира c някой друг психоаналитик и то колкото е възможно по-бързо. Щеше да позвъни на доктор Роби. Съзнаваше добре, че това би означавало края на професионалната му кариера, но нямаше друг изход. Ако действително страдаше от параноя щяха да го пъхнат в психиатрична клиника. Дали Муди не подозираше, че си има работа c душевно болен? Не беше ли това причината да му препоръча ползуването на отпуска? Не защото вярваше, че някой го преследва със заплаха за живота му, а защото виждаше признаците на психическото разпадане? Може би най-мъдрият изход беше да послуша съветите на Муди и да замине за Катскилс за няколко дни. Като останеше сам за известно време без това бреме върху плещите си, той щеше да може спокойно да прецени състоянието си, както и да разбере кога точно разумът бе започнал да му изневерява, кога бе загубил нормалната преценка за обкръжаващия го свят. И когато се върнеше, щеше да си уреди среща c доктор Роби и да се постави под неговите грижи.

Това беше болезнено решение, но след като го взе, Джад се се почувства значително по-добре. Облече се, събра един малък куфар c дрехи, достатъчни за няколко дни, и го отнесе до асансьора.

Еди не беше застъпил още на смяна и асансьорът работеше на автоматичен режим. Джад слезе в приземния гараж. Огледа се за Уилт, управителя на гаража, но той никъде не се виждаше. Гаражът бе пуст.

Джад забеляза колата си паркирана в един далечен ъгъл до бетонната стена. Отиде до нея, постави куфара на задната седалка, отвори предната врата и седна зад кормилото. Ръката му тъкмо посегна към ключа на стартера, когато нечия фигура изникна изведнъж до прозореца. Сърцето му прескочи един удар.

— Точно навреме сте. — Беше Муди.

— Не знаех, че се каните да ме изпращате — заекна Джад.

Ангелското лицето на Муди разцъфна в широка усмивка.

— Нямах какво да правя, а и не ме свърташе в леглото.

Джад изпита внезапна благодарност за тактичния начин по който той беше подходил в тази ситуация. Нямаше даже и намек за факта, че Джад бе душевно болен, а само един приятелски съвет да отиде някъде на почивка. Е, най-малкото на което беше способен Джад, беше да се преструва, че всичко е наред.

— Размишлявах и реших, че имате право. Ще отида в мотела, където се надявам да прочета отчета за дейността.