Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Следващата, по-ниска степен на освобождение е тази на архат-парамещин. Тя е твърде важна от човешка гледна точка, защото архатите или тиртханкарите откриват на хората пътя към спасението и създават всички свещени текстове, описващи този път. Тиртханкарите са като основателите на различните религии или като аватарите — превъплъщения на божествата от хиндуисткия пантеон, както например Кришна, Рама и др. са превъплъщение на Вишну. Чрез системно практикуване на йога и разрушаване на най-силните връзки със света на човешките желания тиртханкарите добиват върховни познания в този свят. Постигайки съвършена чистота на своето Аз, ненакърнявана от несъвършенствата на тялото, което все още се свързва с Аза, изпълнени с мирова любов и състрадание към всички живи същества, почитани от боговете от трите свята, тиртханкарите прекарват известно време на Земята, за да прочистят пътя за освобождението на душите. Те се радват на особена почит и всеки от тях е свързан с пет вида празненства, следващи различните степени на самоосъществяване на пророка. Празненствата придават особен колорит на джайнистката религиозна практика.
Освен горните две степени на освобождение съществуват още три, които не са пълно освобождение от самсара, но са важни етапи по пътя към крайната цел. Така например в третата индивидът трябва да се освободи от привързаността си към външните неща, трябва да е изпълнен с всеобщо съчувствие и любов към живите същества, трябва да бъде движен от „трите скъпоценности“ — правилна вяра, правилно знание, правилно поведение; трябва да бъде съвършено чужд на ниските чувства гняв и честолюбие, да притежава сигурно знание относно природата на реалния свят, да не бъде движен от желание за самовъзвеличаване или самохвалство, да служи с цяло сърце за освобождаването на другите и т.н.
Тези пет степени или пет вида личности се почитат от джайнистите като въплъщение на идеала в различни негови етапи.
Философията на джайнизма е близка до ортодоксалната философска система Самкхя, която също отхвърля идеята за бога като творец, утвърждава, че светът е пълен с печал, приема теорията за карма и трансмиграцията на душата.
Джайнистката философия е дуалистична. Тя приема, че човешката личност се състои от два елемента — джива (душа) и аджива (материя) и че докато материалната субстанция е разрушима, душата е безсмъртна. Спасението на отделната личност е възможно чрез духовно усъвършенстване. Или казано по-кратко, тази философия може да бъде изразена така: живото (душата) и неживото (материята) чрез своето свързване пораждат известни сили, които причиняват раждане, смърт и различни преживявания. Този процес би могло да бъде спрян, а силите — разрушени, чрез система от действия за религиозно самоусъвършенстване, водещи към нирвана (освобождение). По обичайната философска практика тази формула е разчленена на седем истини (татви). На основата на тези истини джайнистката философия утвърждава, че ако човек желае да постигне нирвана, трябва да разруши кармата, т.е. последствията от мирските деяния. Той може да направи това постепенно, като избягва лошите постъпки. Така кармата престава да действа. За да се подготви за такава задача, индивидът трябва да съблюдава петте принципа на религията — сатя (истина, правдивост), ахимса (ненасилие), апариграха (непритежание на собственост), астея (неприемане на нищо, което не е доброволно дадено), брахмачаря (безбрачие).
Както казахме, според джайнистката философия видимият свят е несътворен и вечен. Но това не означава, че е неподвижен. Той се характеризира с възникване, западане и постоянство или поява и изчезване в самото постоянство. Вътрешният механизъм на променящия се свят би могъл да се опише като единство и борба на противоположностите в безначалното и безкрайното време.
Всеки реален предмет въплъщава в себе си утвърдителен и отричащ аспект, синтезирани и държани заедно от неговата собствена комплексна природа. Той поддържа своята идентичност и постоянство само чрез безкрайния процес на промяна, изразяваща се в зараждане, развитие и упадък — идентичност и постоянство в многообразието и промяната.