Жената в бяло

Това бяха сълзи на жал, млада госпожице, благословени от небето, и вместо да потекат от очите ми като обикновени сълзи, които ние всички проливаме, те се превърнаха в два лъча светлина, насочващи се все по-близо и по-близо към мъжа, който стоеше пред олтара с вас, докато докоснаха гърдите му. Лъчите се извиха в арки като две дъги между мен и него. Погледът ми тръгна по тях и аз видях най-интимното кътче на сърцето му.

Външният вид на човека, за когото се омъжвахте, бе достатъчно приличен. Той не бе нито висок, нито нисък; бе малко под средния ръст — на около четиридесет и пет години, подвижен, енергичен и въодушевен. Лицето му бе бледо, темето му бе оплешивяло, но косата на останалата част от главата му беше тъмна. Брадичката му бе обръсната, но имаше бакенбарди и мустаци в тъмнокафяв цвят. Очите му бяха също кафяви и много бляскави; носът му бе прав и красив и достатъчно изящен, за да приляга и на жена; ръцете му — също. Суха, насечена кашлица го тормозеше от време на време и когато поднесе бялата си дясна ръка към устните, от вътрешната й страна се видя червен белег от стара рана. Сънувала ли съм човека, когото трябва? Вие знаете най-добре, мис Феърли, и можете да кажете дали съм се лъгала, или не. Четете по-нататък какво видях под външността му; умолявам ви, четете и извлечете полза.

Погледът ми се плъзна по двата светлинни лъча и аз можах да видя най-скритото кътче на сърцето му. Там бе тъмно като в рог и с червени, пламтящи букви с почерка на сатаната бе изписано: «Без жал и без угризение. Той покри със злочестие пътищата на други и ще живее, за да превърне в окаяние пътя на жената до него.» Прочетох това и тогава светлинните лъчи се преместиха и се насочиха над рамото му; и там, зад него, стоеше и се смееше един зъл дух. Светлинните лъчи се изместиха за трети път и се насочиха точно между вас и този мъж. Те започнаха да се уголемяват и да се уголемяват и ви изтласкаха надалеч един от друг. А пасторът търсеше напразно брачния текст: той бе изчезнал от страниците на книгата; той я затвори и я сложи настрани в отчаяние. Тогава се събудих с очи, пълни със сълзи, и с разбито сърце — защото аз вярвам в сънищата.