Скрито-покрито
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрито-покрито». Краткое содержание книги:
От разказаното досега навярно ви е станало ясно, че Лестър не изпитваше към младежа онези топли чувства, каквито бихте очаквали чичо да храни към най-близкия си родственик, ала в момента му се зарадва повече отколкото на милионер, който е готов да вложи солидна сума за създаване на игрище за голф.
— Ура! — изрева, както отчаяните защитници на укрепление биха извикали при пристигането на подкрепления. — Хей!
Хюго спря, погледна наляво-надясно, впери поглед напред, сетне се обърна да провери зад себе си.
— Хей! — отново извика господин Кармоди. — Хюго! Да му се не види, глухо ли е това момче… Хюго!
Младежът вдигна поглед, вкамени се и зяпна от изумление, като видя чичото, кацнал в гнездото си. Изглеждаше така, сякаш позираше за статуя, изобразяваща млад мъж, който е възнамерявал да поплува в езерото, но е бил стреснат от внезапната поява на змия на пътеката.
— Мили Боже! — избърбори. На предубедения господин Кармоди племенникът му изглеждаше досущ като глуповатото и нахално коприварче. — Какво правиш там?
На Лестър му идваше да тропне с крак от раздразнение, но благоразумието му напомни, че се намира прекалено високо за подобни прояви. Ето защо се задоволи да измънка:
— Няма значение. Помогни ми да сляза.
— Ама как се покатери?
— Не е важно.
— Но какво те накара да го сториш? — упорстваше младежът.
Тъй като беше лишен от възможността да излее яда си чрез тропане с крак, Лестър скръцна със зъби, сетне процеди:
— Подпри стълбата на стената.
— Стълбата ли?
— Именно.
— Коя стълба?
— Дето е на земята.
— Къде?
— Ето я. Не, не там! Гледай накъде посочвам! Ето я!
Следвайки указанията му, Хюго успешно приключи издирването и доволно възкликна:
— Открих нещо! Стълба, дървена, висока, един брой. Какво да правя с нея?
— Подпри я на стената.
— Дадено.
— И я дръж здраво.
— Заповедта е изпълнена. Продължавай — насърчи го Хюго.
— Сигурен ли си, че държиш здраво?
— Сграбчил съм я в желязна хватка.
— Гледай да не я изпуснеш.
Господин Кармоди заслиза, като на всяко стъпало си представяше как полита надолу и свършва земния си път във вид на пихтия. Когато най-сетне се озова в безопасност, установи, че отблизо физиономията на Хюго е още по-противна и че любопитството му се е изострило.
— За Бога, какво правеше там? — попита младежът, подхващайки разпита от самото начало.
— Няма значение.
— Ама как така?
— Щом толкова се интересуваш, един напречник се счупи и стълбата падна.
— Но какво си правил на стълбата?
— Не е важно! — изкрещя Лестър, който по-горчиво от всякога съжали, че покойният му брат Юстас не се е оженил и не е оставил потомство. — Престани да задаваш глупави въпроси. Стига си ме питал „как“ и „какво“!
— Тогава ще попитам защо? — примирително каза Хюго. — Защо ти е притрябвало да се катериш по стълби?
Чичото се поколеба. Беше схватлив по природа и тъй като вече беше възвърнал способността си да разсъждава, осъзна, че точно този въпрос ще си задава цялата общественост в Ръдж. Безполезно бе да убеждава тази латерна Хюго да запази в тайна случилото се. За броени часове новината щяха да научат всички в селцето. Трябваше на секундата да измисли правдоподобно обяснение.
— Стори ми се, че видях лястовиче гнездо под стряхата — заяви.
— Лястовиче гнездо ли?
— Именно.
— Нима мислиш, че лястовиците гнездят през юли?
— Защо, какво им пречи?
— Никога не свиват гнезда през лятото.
— Не съм казал, че го правят. Стори ми се, че…
— Не съм чувал лястовица да гнезди през юли.
— Изобщо не съм…
— През април — прекъсна го племенникът всезнайко.
— Какво?!
— Тези птици свиват гнезда през април.
— Мътните ги взели! — избухна господин Кармоди.
Настъпи тишина. Хюго задълбочено обмисляше другите страни на необикновеното събитие.