Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Отпусна се и остави меча от светлина да изчезне, но задържа тънка струйка, свързваща го със сайдин. Беше като да пиеш от малка дупка в дига, когато целият дълъг насип пръст иска да поддаде, водата — сладка като мед и гадна като вада през сметище.
Не знаеше много за тази жена, освен че се разхожда из Камъка така, сякаш се намира в двореца си в Майен. Том му беше казал, че Първата на Майен непрекъснато разпитвала кого ли не. Разпитвала за него. Което може би беше естествено за жена с нейния сан, но от това не му ставаше по-леко. А и тя не беше се върнала в Майен. Това не беше естествено. Тук ако не на думи, то на практика я бяха държали в плен в продължение на месеци. До неговото пристигане тя беше лишена от своя трон и управлението на малката си държава. А повечето хора биха избягали при първа възможност от един мъж, който може да прелива.
— Какво правите тук? — Знаеше, че тонът му е груб, но не го интересуваше. — Когато легнах да спя, вратата се пазеше от айилци. Как минахте през тях?
Устните на Берелайн се извиха; на Ранд му се стори, че в стаята стана още по-горещо.
— Пуснаха ме веднага щом им казах, че съм поканена от лорд Дракона.
— Поканена? Никого не съм канил. — „Престани с това — скастри се той наум. — Тя е кралица или почти кралица. От навиците на кралиците разбираш толкова, колкото от летене.“ Помъчи се да заговори по-изискано, но не знаеше как да назове Първата на Майен. — Милейди… — това би трябвало да мине — защо е трябвало да ви каня в този късен час посред нощ?
Тя се засмя гърлено и щедро и макар да бе загърнат в безчувствената празнота, смехът й сякаш пролази по кожата му, космите по ръцете и краката му се размърдаха. Той сякаш едва сега забеляза плътно прилепналата й дреха и отново усети, че целият е пламнал. „Не е възможно да си мисли да… Дали? Светлина, та аз досега и две думи не съм разменил с нея!“
— Може би искам да си поговорим, милорд Дракон. — Тя пусна светлата си роба да се смъкне на пода, разкривайки отдолу още по-тънка бяла копринена дреха, която не можеше да се нарече другояче освен нощница. Тя оставяше гладките й рамене напълно оголени и откриваше голяма част от пищните й бели гърди. Той усети, че разсеяно се чуди какво ли ги поддържа. Трудно беше да отклони ококорените си очи от нея. — Вие сте далече от родния си дом, също като мен. А нощите са така самотни…
— Утре ще разговарям с вас с удоволствие.
— Но през деня сте обкръжен от хора. Молители. Върховни лордове. Айилци. — Тя потръпна; той си каза, че наистина би трябвало да отклони погледа си, но това бе също толкова трудно, колкото да спре да диша. — Айилците ме плашат, а тайренските лордове никак не ми допадат.
За тайренците можеше да й повярва, но не смяташе, че нещо е в състояние да уплаши тази жена. „Да ме изгори дано, тя е дошла в спалнята на непознат мъж посред нощ, полусъблечена, а аз съм този, който подскача като коте, подгонено от пес, с Празнота или без Празнота.“ Крайно време беше да сложи край на това, преди да е отишло твърде далече.
— Ще е по-добре, ако се върнете в спалнята си, милейди. — Донякъде му се прииска дори да й каже да си наметне наметало. По-дебело, ако може. Но само донякъде. — Доста е… наистина е доста късно за разговори. Утре. На дневна светлина.
Тя леко килна глава и го изгледа озадачено.
— Вие да не би вече да сте усвоили вдървените обноски на тайренците, милорд Дракон? Или тази ваша сдържаност е нещо характерно за Две реки? Ние не сме толкова… официални… в Майен.
— Милейди… — Опита се да говори официално — ако тя не обичаше формалностите, значи тъкмо това му трябваше. — Аз съм се врекъл на Егвийн ал-Вийр, милейди.
— Имате предвид онази Айез Седай ли, милорд Дракон? Ако тя наистина е Айез Седай. Доста млада е — може би твърде млада, — за да носи пръстена и шала. — Берелайн говореше така, сякаш Егвийн беше дете, въпреки че самата тя не изглеждаше да е по-голяма от една година от него, ако имаше и толкова, а той бе с малко повече от две години по-голям от Егвийн. — Милорд Дракон, нямам намерение да заставам между двама ви. Оженете се за нея, ако е от Зелената Аджа. Никога не бих се домогвала да се омъжа за самия Прероден Дракон. Простете, ако се повтарям, но ви казах, че ние в Майен не сме толкова… формални. Може ли да ви наричам Ранд?