Героични години

Вечерта Дънкан я чака нетърпеливо и дълго, но тя не дойде. Сърцето му беше подсказало, че няма да дойде, но въпреки това ударът бе жесток. Горчиво желание да се спаси от мислите си го отведе към приема на Маргрет.

Минаваше девет и половина, когато се изкачи по стълбите на Овъртъновото жилище, в един от най-добрите Единбургски квартали. Светложълтата гостна на горния етаж беше препълнена. Когато влезе, Маргарет бързо пристъпи към него, за да го посрещне.

— Много се радвам, Дънкан — извика тя. — Страхувах се, че няма да дойдете.

— Не бихте почувствували отсъствието ми в такава тълпа — опита се да се пошегува той.

— Напротив! — отрече бързо тя.

Стори му се, че тя прилича на морфинистка. Очите й блестяха, леки сенки тъмнееха под тях. В нея имаше някаква нова, неспокойна, предизвикателна прелест, която би могла да развълнува всеки мъж.

— Познавате всички тук — каза тя.

Той погледна равнодушно залата и наистина позна тридесетина души. Д-р Овъртън, с чаша в ръка, беше сред една група, мисис Инглис, професор Лий от Фондацията Уолас, полковник Скот, младият д-р Хидл, Анна, неколцина лекари от фондацията, неколцина адвокати от парламента.

— Не се грижете за мене, Маргарет. Аз ще се оправя.

В това време пристигнаха още двама души. Докато го оставяше, за да ги посрещне, тя каза:

— Ще имаме възможност да поговорим по-късно.

Той постоя, взе чаша с уиски и сода от поднесената му табла. При все че ненавиждаше тия глупави, превзети приеми, все пак се насилваше да ги посещава от време на време. Те бяха част от новия му живот, средство към определената цел, стъпала по пътя на честолюбието му.

Полковник Скот, изправен до мисис Инглис, му се усмихна приятелски. Позастарял и поизмършавял от годините, той изглеждаше загрижен. Явно бе, че участието в хидроелектрическата централа в Линтън, вече на привършване, бе нанесло тежък удар на финансите и енергията му. Съзнанието, че грижите му наближават своя край, придаваше може би още по-голяма сърдечност на приветствието му.

— Добър вечер, Стърлинг. Изглеждате отлично.

— Знаете ли новината? — запита мисис Инглис. — Професор Лий току-що съобщи решението си да се оттегли.

Отначало Дънкан не схвана значението на тази вест. Но скоро досадата му изчезна.

— Официално ли е това съобщение?

— Най-официално. След три месеца фондацията ще има нов шеф. Като съпруга на председателя, за мене е може би неудобно да пророкувам кой ще бъде новият шеф.

Той разбра веднага за кого намеква събеседницата му. Пристрастието й към Овъртън беше всеизвестно. След брака си с нейната племенница, той беше явно покровителствуван от мисис Инглис. Тя се усмихна тържествуваща при намръщването на Дънкан.