Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
— Здравей отново — поздрави през рамо баща й. — С кого говореше?
— Някакво момче от аквариума. Дошъл е да маркира гнездото. Ти какво готвиш?
— Вегетариански буритос.
— Шегуваш се.
— С ориз, боб и тофу. Слага се върху питката. Надявам се да е вкусно. Намерих рецептата онлайн, не мога да гарантирам какво ще излезе.
— Убедена съм, че ще се получи — каза Рони. Кръстоса ръце и реши да не отлага повече. — Говори ли вече с мама?
Стив поклати глава.
— Не още. Но се обадих на Пийт. Каза, че не успял да говори със собственичката. Била извън града.
— Жена ли е?
— Мъжът от магазина май й е племенник. Но Пийт обясни, че със собственичката се знаят отдавна.
— О — отвърна Рони, питайки се дали това ще помогне.
Баща й почука с шпатулата по ръба на тигана.
— Както и да е… сметнах, че е по-добре да отложа обаждането, докато не уточним всички подробности. Не искам да тревожа излишно майка ти.
— Имаш предвид, че може и да не й кажеш?
— Освен ако ти не държиш.
— Не, никак — бързо отвърна Рони. — Прав си. Най-добре да изчакаме.
— Съгласен — баща й разбърка за последно сместа в тигана и изключи котлона. — Мисля, че е готово. Гладна ли си?
— Умирам от глад — призна Рони.
Стив извади чиния от шкафа, сложи вътре една царевична питка, гребна от сместа в тигана и щедро посипа питката.
— Стига ли? — попита я.
— Напълно.
— Искаш ли кафе? Сварил съм — подаде й чаша. — Джона спомена, че понякога ходиш в „Старбъкс“, затова купих оттам. Може би в заведението го приготвят по-добре, но това е положението.
Рони взе чашата и го погледна втренчено.
— Защо си толкова мил с мен?
— Защо не?
„Понеже аз не бях много мила с теб“, би могла да отвърне. Но вместо това само измърмори някаква благодарност и си помисли, че се чувства като героиня в епизод от „Зоната на здрача“, в който баща й незнайно как е забравил напълно последните три години.
Наля си кафе и седна до масата. След минута Стив се настани до нея с пълна чиния и започна да навива питката си.
— Добре ли мина нощта?
— Да, докато спях. Събуждането не беше приятно.
— Твърде късно се сетих, че май трябваше да купя надуваем матрак.
— Няма проблем. Но ще полегна след закуска. Предишните два дни бяха доста изморителни.
— Може би не бива да пиеш кафе.
— Няма да ми попречи. Повярвай ми, ще заспя като къпана.
Зад тях Джона влезе в кухнята с пижамата си с трансформъри и щръкнала на всички страни коса. Рони се усмихна.
— Добро утро, Джона — поздрави тя.
— Добре ли са костенурките?
— Абсолютно — увери го Рони.
— Браво! — похвали я той, почеса се по гърба и тръгна към печката. — Какво има за закуска?
— Буритос — отговори Стив.
Джона разгледа отчаяно сместа в тигана, после питките върху плота.
— Не ми казвай, че си преминал към тъмната страна, татко!
Стив се опита да възпре усмивката си.
— Вкусно е.
— Но това е тофу! Отвратително!
Рони се засмя и стана.
— Да ти претопля кексче?
Джона сякаш се напрегна да прецени дали въпросът е подвеждащ.
— И мляко с какао?
Рони погледна към баща си.
— В хладилника има достатъчно — каза той.
Тя наля чаша с мляко на Джона и я остави върху масата. Брат й не помръдна.
— Добре… какво всъщност става?
— Моля?
— Не е нормално — констатира той. — Някой трябва да е ядосан. Сутрин винаги някой е ядосан.
— Мен ли имаш предвид? — попита Рони и сложи две кексчета в микровълновата фурна. — Аз винаги съм в добро настроение.
— О, да — присви очи Джона. — Сигурна ли си, че костенурките са добре? Защото се държите, сякаш са умрели.
— Нищо им няма. Честна дума — увери го Рони.
— Ще проверя.
— Добре!
Той я изгледа изпитателно.
— Какво ще правиш днес? — поинтересува се усмихнато Стив. — След дрямката.
Джона протегна ръка към чашата.
— Ти никога не подремваш.
— Спя, когато съм изморена.
— Не — поклати глава Джона. — Нещо определено не е наред.
Остави чашата с мляко и продължи:
— Става нещо странно и аз няма да се откажа, докато не открия какво е.
Като се нахрани и успокои Джона, Рони се оттегли в спалнята. Баща й я последва с няколко хавлиени кърпи, които увеси върху корнизите. Не че тя имаше нужда от тях. Заспа почти на мига и се събуди плувнала в пот в ранния следобед. След дълъг хладен душ отиде в работилницата да разкаже на баща си и Джона какво е намислила. Баща й не обели и дума, че смята да я наказва.
Възможно беше, разбира се, да й забрани да излиза по-късно, след разговора с полицая и с майка й. Или пък наистина казваше истината и вярваше, че е невинна.