Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Гостът отново стана и отиде да напълни чашите догоре.
— Би ми се искало да знам, че когато заминавам, оставям поне един приятел след себе си в Рим — каза. — И за да бъде напълно искрен, винаги съм си мислел, че ще е най-добре, ако този приятел си точно ти. Въпреки племенницата ти и въпреки близките ти отношения с Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус. Все пак като един истински Корнелий не мога да ти се предложа като клиент, но и приятелството ми все означава нещо. Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че би ми било приятно да останеш на вечеря, Луций Корнелий.
И така Луций Корнелий остана на вечеря, която премина в приятна интимна обстановка, тъй като Метел Нумидик си беше кроил планове да прекара вечерта сам у дома си, изтощен от няколкото седмици, прекарани в геройства на Форума. Двамата с госта си обсъдиха титаничната битка, която Метеловият син бе водил, за да върне баща си от изгнанието му на Родос.
— Никой друг човек на земята не би могъл да се похвали с по-добър син от моя — разнежваше се Метел Нумидик, твърде доволен да се чувства приятно попийнал насред собствения си триклиний.
Сула му се усмихваше по-разбиращо от всякога.
— Не мога да ти го оспоря, Квинт Цецилий. Всъщност само мога да се похваля, че синът ти е един от моите добри приятели. Моят син е още малък, но доколкото един родител може да вижда в бъдещето на децата си, мисля, че ще си имам големи неприятности с него.
— Предполагам, че и той се казва Луций?
Той го изгледа изненадан.
— Да, естествено.
— Странно — каза Метел Нумидик, като подчерта и двете срички. — Ако не се лъжа, при Корнелиите беше прието първородният син да се кръщава Публий.
— Баща ми отдавна не е между живите, Квинт Цецилий, така че и да исках, не бих могъл да го попитам. Да не говорим, че не си спомням някога да е бил достатъчно трезвен, за да обсъждаме семейните традиции.
— Е, както и да е, това не е толкова важно. — Домакинът се замисли за миг, после продължи: — Като отворихме дума за имената, предполагам, знаеш, че онзи… италиец постоянно ме наричаше „Прасчо“?
— Чувал съм Гай Марий да ти прилага подобен епитет, Квинт Цецилий — съгласи се Сула и се наведе от кушетката, за да налее двете изящни кристални чаши с вино от не по-малко изящната кристална кана на масата; какъв късмет, че Прасчо харесваше кристала!
— Направо отвратително! — изрече възмутеният Метел Нумидик.
— И на мен ми се струва отвратително — продължаваше да се съгласява Сула и се изпълваше с все по-приятни чувства отвътре. „Прасчо — Прасето, Прасчо — Прасето.“
— Трябваше да минат години, за да престане да ми прави впечатление.
— Никак не се изненадвам, Квинт Цецилий — кимаше невинно Сула.
— Простак, провинциалист! Дори не може да ме нарече Свинята, все едно се има за нещо повече от мен. Гаден италиец!
Изведнъж Метел Нумидик скочи от мястото си, хвана се с ръка за челото и на няколко пъти дълбоко въздъхна.
— Бре, започна да ми се върти свят! И не мога… да си поема… въздух!
— Опитай още веднъж спокойно, Квинт Цецилий.
Метел Нумидик послуша съвета му, но се задави.
— Зле ми е!
Сула се плъзна към края на кушетката, за да нахлузи обувките си.
— Да ти донеса ли леген?
— Слугите! Извикай… слугите! — изрече с мъка Метел и се хвана за гърдите. — Дробовете ми!
Гостът заобиколи кушетката и се надвеси над масата.
— Сигурен ли си, че е от дробовете ти, Квинт Цецилий?
Метел Нумидик се беше свил надве, с едната си ръка още притисната към гърдите, докато другата гърчеше пръсти и се опитваше да докопа ръката на Сула.
— Върти ми се… свят! Не мога… да дишам! Дробовете!
Сула изрева с пълен глас:
— Помощ! Бързо, помощ!
Стаята се изпълни за броени мигове с роби. Хладнокръвен и делови, Сула разпрати някои от тях да доведат най-добрите лекари, за които се сети, а на останалите нареди да подхванат под мишниците господаря си, който упорито не щеше да се излегне.
— Няма да се бавят, Квинт Цецилий — обърна се успокояващо той към домакина си и като застана пред кушетката му, ритна масичката настрани. Двете чаши и каните, пълни с вино и вода, се разбиха на парчета на земята и съдържанието им се разплиска по целия под. — Ето — подаде той ръка на борещия се за всяка глътка въздух, уплашен до смърт Метел Нумидик, — хвани се за ръката ми. А ти вземи да изчистиш тая бъркотия — сопна се в следващия миг на един от робите, застинал като статуя, без да знае какво да прави. — Няма защо да си режем краката със стъкла.
През цялото време, докато робът събираше стъклата от земята и забърсваше пода — виното беше малко, предимно вода, — нито за миг не пусна ръката на Метел. Продължаваше да я държи и по-късно, когато стаята се изпълни с новодошли лекари и техните помощници; дори когато любимият и предан син Метел Пий пристигна тичешком, баща му Нумидик не благоволи да му протегне ръка, толкова отчаяно се беше вкопчил в пръстите на Сула.