Сенчеста зона
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Сенчеста зона». Краткое содержание книги:
Брилянтният криминолог е по петите на убиец с уникално оръжие. Невидимо, смъртоносно, ефикасно…
Първата атака е посред бял ден. Волтова дъга превръща градски автобус в купчина разтопен метал. Престъпникът заплашва с нови удари по електрическата мрежа.
Ню Йорк е парализиран. Никой не е защитен. Екипът на Линкълн Райм се втурва да открие извършителя въпреки оскъдните улики…
Междувременно в Мексико е засечен Часовникаря — единственият престъпник, успял да се измъкне от капаните на Райм…
— Значи се е промъкнал по-рано през отвора и оттам е тръгнал по тунела за тръбите на парното.
— После е забелязал решетката на тунела към мазето на подстанцията — добави Сакс.
— Всички следи сочат, че е бил служител на компанията — Райм се замоли да се окаже така. Вътрешните престъпления улесняваха работата на полицията. — Продължаваме нататък. Какво знаем за обувките?
— Намерени са отпечатъци по входа на тунела и на мястото, където кабелът беше свързан с мрежата. На пръв поглед са идентични — докладва Сакс.
— Имаме ли отпечатъци от кафето?
— Онзи там — отвърна Рон и посочи към електростатичния отпечатък.
Мел Купър го огледа и откри съвпадение с другите.
Младият полицай продължи:
— Амелия ме накара да проверя обувките на работниците от „Алгонкуин“. Нито един чифт не съвпадна с този.
Райм се вгледа в отпечатъка.
— Според теб каква е марката, Мел?
Купър вече ровеше из базата данни на полицията, съдържаща хиляди мостри от обувки и ботуши и съответните отпечатъци. В по-голямата си част образците бяха мъжки, защото по-сериозните углавни престъпления бяха извършвани от мъже.
Преди години Райм способства за създаването на обширната база данни. Работеше с всички по-големи обувни фабрики в извънработно време и засне отпечатъците на всичките им модели.
Когато след онзи ужасен инцидент с гредата започна да работи от дома си, той продължи да събира материали за всички база данни на полицията, включително и за тази. След един скорошен случай, изискващ работа с тях, му хрумна идея, използвана в момента в работата на много полицейски участъци из цялата страна: убеди (добре де, принуди) полицията да наеме програмист за създаване на графични образи на подметката на всяка обувка от базата данни на различни етапи на износване — нови, след шест месеца, след една и две години. След това изиска да покажат подметките на хора с широки ходила и със странни походки. Накрая помоли компютърният гуру да създаде модел според височината и теглото.
Проектът беше скъп, но влезе в употреба изненадващо бързо и отговори мигновено на безкрайните въпроси за марката и степента на износеност на обувките, за височината, теглото и походката на собственика им.
Базата данни помагаше за идентифицирането на трима от четирима извършители.
— Намерих съвпадение — извика след минутка Купър и прочете. — „Албъртсън-Фенуик — ботуши и ръкавици“, модел Е-20. Не е чудно. Те имат специална изолация. Правят се за работници в постоянен контакт с източници на електроенергия. Отговарят на стандарта за електроизолационни материали F2413-05. Тези са единайсети размер.
Райм примижа, за да ги види по-добре.
— Грапава повърхност. Това е добре.
Защото означаваше, че са задържали достатъчно материал от трасето от и до подстанцията.
Купър продължи:
— Нови са, затова не се виждат характерните за определено тегло изменения. По тази причина не можем да кажем нищо за височина, нито за други особености.
— Все пак бих казал, че в походката му няма нищо особено. Съгласен? — взря се Райм в изображението на екрана, предавано от насочената към масата с материалите камера.
— Да.
Сакс записа резултата на дъската.
— Добре, Сакс. Новобранец, разкажи ни сега за невидимата улика в плика — кимна Райм към найлоновия плик с надпис: „Кафене срещу мястото на взрива; масата, където е седял заподозреният“.
Купър вече изследваше намереното от Пуласки.
— Руса коса. Дължина — около два и половина сантиметра. Естествена, небоядисана.
Райм се радваше на всеки открит на местопрестъплението косъм. Ако беше с луковица, от него можеше да се вземе ДНК, но дори и да не беше, даваше богата информация за външния вид на извършителя, за цвета, състава и формата на косата му. Годините и полът също биха могли да се определят, разбира се, до известни граници. Анализът на косата все по-често се използваше за нуждите на криминологията, както и от работодателите, защото космите задържаха следите от наркотици по-дълго от урината и кръвта. Един двусантиметров косъм носеше в себе си двумесечната история на използването на наркотици от индивида. В Англия този анализ се използваше за доказване на злоупотреба с алкохол.
— Не сме сигурни, че е негов — напомни Селито.
— Не сме, разбира се — изсумтя Райм. — На този етап не сме сигурни в нищо.
Но Пуласки се обади:
— Все пак вероятността да е негов е голяма. Говорих с управителя на заведението. Той ме увери, че момчетата забърсват масите след всеки посетител. Уверих се, че е истина. Но заради експлозията никой не е забърсал масата след извършителя.